В началото на месеца ръководители на органите на местното самоуправление на 16 населени места в украинската Одеска област, където живеят много етнически българи, отправиха отворено писмо до българския парламент.
В него те осъждат призива на лидера на проруската партия „Възраждане” Костадин Костадинов за автономия на българите в Южна Бесарабия.
Това искане не е ново. Костадинов е призовавал за автономия още през 2015 г. Днес обаче на фона на руската агресия българската общност в Украйна се обръща към властите в София с призив да осъдят опитите на Костадинов да „използва украинските етнически българи като инструмент за прикриване на своите мръсни политически интереси“. Те също така искат Народното събрание и компетентните органи в България да предприемат всички необходими мерки лидерът на „Възраждане“ да бъде подведен под отговорност.
Свободна Европа изпрати допитване до „Възраждане“ с молба за коментар. От пресцентъра на партията обаче не отговориха на въпросите.
Според българи в Украйна, с които Свободна Европа разговаря, Костадинов призовава за нещо, което самата общност не иска и дори не дискутира. Доц. Даниел Бенатов, преподавател Киевския технически университет, казва пред Свободна Европа, че не е чувал за българи в Украйна, които да искат автономия, и че това е измислен проблем.
„Абсолютно няма такъв казус“, каза Иван Плачков, етниически българин от Одеска област и три пъти енергиен министър на Украйна. „Това са абсолютни глупости, руски наративи“.
Какво иска Костадинов
В своя публикация във Фейсбук от 20 май Костадин Костадинов пише, че „“Възраждане“ настоява за автономия за българите в Южна Бесарабия със столица Болград, Белград или Измаил, която е стара българска земя със стари български градове, намиращи се временно под украинска администрация“.
Той прави подобно искане в личния си блог още през 2015 г., година след основаването на „Възраждане“ и сред незаконното анексиране на украинския полуостров Крим от Русия.
През 2022 г., докато беше председател на Комисията за българите в чужбина в Народното събрание, Костадинов твърдеше, че етническите българи в Украйна не могат да изучават български език. Това не е вярно. След обявяването на Украйна за независима държава през 1991 г. постепенно за период от няколко години в училищата се преминава към обучение на държавния украински и на майчин език. В Украйна живеят етнически руснаци, румънци, молдовци, българи, унгарци, поляци. Всеки от тези езици се учи в училищата в районите, в които живеят тези етнически групи.
Лидерът на „Възраждане“ традиционно заема позиции, които съвпадат с пропагандата и тезите на Русия за войната, която води в Украйна.
В началото на войната Костадинов каза, че Украйна му е наложила черен печат, с което му забранява да влиза в страната през следващите 10 години, като украинското посолство в София не потвърди информацията.
Защо българите не са съгласни
Според Иван Плачков няма причина самите българи в Украйна да искат автономия, защото те могат да изучават своя език, да съхраняват културата си, да работят.
„И допреди войната, и сега българите в Украйна имат пълна свобода. Не знам за случаи, в които да са били притеснени по някакъв начин заради своя етнически произход и националност като българи“, каза пред Свободна Европа Петър Добрев от българското село Островное.
Изказването на Костадинов „удари много по авторитета на България, поне в Украйна“, каза още Добрев.
Ръководителите на населените места в Одеска област припомнят в отвореното писмо, че през 1991 г. етническите българи получават всички законодателни и фактически възможности да запазят своята идентичност, да изучават и развиват своя език и култура.
В края на 2022 г. в Украйна беше приет и закон за националните малцинства, който затвърди правата на няколко малцинствени групи, включително и на българската. Този закон е едно от изискванията към Украйна за присъединяване към Европейския съюз.
Украйна проведе и децентрализация – поредица от реформи, които дадоха допълнителни правомощия и ресурси на местните власти с цел ускоряване на регионалното развитие.
За разлика от Украйна, в Запорожка област, голяма част от която е окупирана от руската армия, изучаването на български език в училищата е забранено.
„Припомняме ви още веднъж, че реформата за децентрализация на Украйна през 2020 г. се проведе след активни консултации с местните общности, включително българската, и взе предвид желанията на българската общност и други представители на националните общности на Украйна“, пишат още ръководителите с български корени в отвореното писмо.
Българите не са сами в Бесарабия
Дори и българите да искаха автономия обаче, каквато не искат, те подчертават, че в района живеят много други етнически общности, за разлика от Задкарпатието, където са съсредоточени предимно унгарци.
„Дори не мога да разбера идеята на г-н Костадинов. Моето село е българско. В съседното село живеят албанци, в съседното гагаузи, в съседното молдовци, има украински, руски села“, казва Плачков. По негови думи в самия Болград, който е една от възможните столици на евентуална автономна българска област според Костадинов, населението е смесено.
Живеят в мир, в съгласие, разбират се и няма никакъв проблем“.
Всички тези етноси, казва Плачков, „живеят в мир, в съгласие, разбират се и няма никакъв проблем“.
„Подобни сепаратистки изказвания на представител на българските власти обиждат не само българите в Украйна, живеещи в Бесарабия, но и гагаузите, молдовците, липованците, албанците, ромите, германците, арменците и другите народи, които живеят мирно заедно на тази територия повече от 200 години“, пишат подписалите се в отвореното писмо.
В Бесарабия нито една национална група не представлява мнозинство. Етническите украинци съставляват по-малко от половината от общото население от 600 000 души. Другите етнически групи са предимно също православни християни от различен произход, които традиционно са живели в руско-османските гранични територии. Според преброяването от 2001 г. българите са значителен дял от населението – близо 129 хил. души. Те са следвани от молдовците – 78,3 хил. души, гагаузи (православни християни, говорещи тюркски език), руснаци, албанци и роми.
По думите на Плачков от селата в региона българските са най-богати, включително и това, в което е роден той самият – Чушмелия (на украински Криничне).
Според данните за цяла Украйна българите са са петото по численост етническо малцинство, като съставляват 0,42% от населението. Други по-големи малцинства са на руснаци, беларуси, молдовци, поляци, унгарци и румънци. Предвидено е било ново преброяеване през 2011 г., което обаче се отлага и до днес.
Защо Костадинов се сравнява с Виктор Орбан
В публикацията си от 2015 г. Костадинов сравнява искането си с това на премиера на Унгария Виктор Орбан, който през 2014 г. призовава за автономия на унгарското малцинство в Украйна. След речта си Орбан беше критикуван, че повтаря реториката на Кремъл, който отдавна подтиква към сепаратизъм в Украйна. Самият Костадинов също прави паралел между българите в Бесарабия и руснаците в Донбас.
„Ако руснаците в Донбас получат определена автономия, защо и българите в Бесарабия да нямат същите права? Защо след като унгарският министър-председател Виктор Орбан поиска автономия за унгарците в Закарпатието, българският му колега да не поиска такава и за българите в Бесарабия?“, написа тогава Костадинов. По това време премиер на България е Бойко Борисов, за когото пише лидерът на „Възраждане“ във въпросния материал.
Според доц. Бенатов призивите на Орбан и на Костадинов не могат да се сравняват, тъй като унгарското малцинство не е толкова интегрирано, колкото българското. „Унгарците не говорят нито украински, нито руски, те са ориентирани към Будапеща“, казва Бенатов, докато българите по негови думи говорят и двата езика и много повече се стремят към образование и развитие в Украйна.
Според него това се дължи на отчасти на факта, че районът на Задкарпатието е много по-далеч от Киев и по-близо до Будапеща, за разлика от Одеска област.
Унгарското малцинство в Украйна се състои от над 150 000 души според преброяването на населението в Украйна през 2001 г. Те живеят предимно в района на Задкарпатската област – най-западната част на Украйна, която граничи и с Унгария.
