Годината е 1961. Няколко мъже изкачват пътеката към хижа „Мусала“ сред виелици и обилен снеговалеж. От раницата на единия се подава главата на двегодишно дете.
Вече на хижата, на 2389 м надморска височина, то за първи път обува ски обувки – за да не ги свали цели шест десетилетия. Алпийският спорт се превръща в негово призвание, а малкото момче става най-успешният български скиор на всички времена.
Той е Петър Попангелов и във вторник празнува своя 64-ти рожден ден. Роден на 31 януари 1959 г. в Самоков, той отраства в семейство на скиори. Неговият баща – Петър Попангелов-старши, дори е сред най-добрите състезатели на своето поколение. Именно той решава, че синът му ще бъде скиор, и през онази мразовита зима на 61-а го качва в Рила. Там самоковските скиори са на зимен лагер, а малкият Петър се учи да прави рало и завои.
„Авантюра ли е това или мечтата на един баща да направи голям скиор от своя син въпреки трудностите и лишенията?“, пита се за решението си през онази зима Попангелов-старши.
Отговорът идва не след дълго. Още на първото си състезание само четири години по-късно синът му завършва втори – все така по рилските склонове, в Боровец, на купата „Пионер“. Следват успехи в България и чужбина, като два последователни пъти – през 1976 и 1977г., Попангелов-младши става Европейски шампион по слалом за юноши.
1977 -а му носи и една от първите големи победи. Това се случва отново на рилските писти, където Попангелов убедително печели 1-во място на европейското състезание за купа „Боровец”. Същата година българинът прави и една от най-големите сензации в алпийския ски-спорт, като завършва първи в крайно класиране за Европейската купа.
„Боровец беше като трамплина към Световната купа“, казва по-късно Попангелов в интервю за бТВ.
Най-звездният му миг е именно стартът за Световната купа през 1980 г. в Ленгрис, Германия, който той печели. И до днес Попангелов остава единственият българин с такъв успех.
„Беше ми някак рутинно, очаквах победата“, казва обаче той.
„Защото в предишния старт – в Мадона ди Кампильо, пак щях да бъда първи, но паднах 4 врати преди финала – кол между краката и предно салто. И въпреки това в Ленгрис беше голяма радост, макар да нямаше време да празнуваме – заминахме веднага за Австрия и чак там дадохме вечеря в ресторанта на хотела“, разказа Попангелов пред в. „Сега“.
Той участва в състезания за Световната Купа в продължение на 11 години, като печели общо 482 точки, както и две 4-ти места в слалома в крайното класиране през 1979 г. и 1984 г. За това повече от десетилетие той става републикански шампион на България цели 26 пъти във всички алпийски дисциплини, многократен носител е на купата на България, три пъти Световен студентски шампион по слалом, два пъти постига 6-о място на Зимна Олимпиада – в Лейк Плесид през 1980 г. и в Сараево през 1984г.
„Нужен е талант, но и труд и правилна подготовка“, обяснява успехите си Попангелов. „Най-просто казано трябва да си по-бърз от другите“, добавя той пред БНР.
Точно скоростта е и нещото, което си спомнят големите съперници на Попангелов от онова време – Стенмарк, Тьони, Нойройтер, Крижай, братята Стив и Фил Мер.
„Това, което отличаваше Петър от другите, беше голямата скорост, която демонстрираше”, отбелязва четирикратният носител на голямата Световна купа, олимпийски и световен шампион, Густаво Тьони.
Днес скоростният Попангелов е там, откъдето преди повече от 60 години започва всичко – в родната Рила. Избира да не се занимава с треньорство, а вместо това да развива собствен хотелиерски бизнес в Боровец. По думите му през цялата му спортна кариера именно връзката с родната планина е била определяща за успехите му.
„Всички големи скиори са израснали в планината. Трябва да имаш тази суровост, да можеш да издържаш на студове, на напрежение, за да можеш да станеш скиор от най-висок клас“, казва Попангелов.
