Най-честият източник на външен натиск върху журналистите в България са политическите лица. Така смятат 72,5% от анкетираните журналисти, показват резултатите от шестото проучване за свободата на словото в страната, направено от Асоциацията на европейските журналисти в България /АЕЖ-България/, предаде репортер на БГНЕС.
Д-р Илия Вълков, член на УС на АЕЖ-България и преподавател в Катедра „Медии и обществени комуникации“ на УНСС, представи подробна презентация с данни от проведеното проучване, в което участие са взели 204 журналисти.
По думите му в изследването са участвали много разнообразни хора и журналисти, а целта на проучването е била максимално да се обхванат колкото се може повече мнения и детайлни гледни точки.
Той уточни, че проучването е с национален обхват и онлайн анкетата се попълва доброволно. То изследва в дълбочина различни проблемни зони в българските медии — например какви са условията на труд, културата на натиска /външните и вътрешните фактори/.
Освен това са включени и две нови панела, свързани с делата срещу журналисти и дезинформацията вследствие на войната на Русия в Украйна.
Данните показват, че продължава да е много висок процентът на журналистите, които към момента на проучването са работили в три и повече медии. Това означава, че има централизиране на журналистиката в София, което е предпоставка за изчезването на регионалните медии.
Ръстът на автоцензурата също се е увеличил.
63,7% от журналистите посочват, че са били свидетели на натиск върху свой колега заради съдържанието на работата му.
69,6% от анкетираните заявяват, че има вътрешен натиск в самите медии.
Всеки 10-ти журналист е бил заплашван със съд, заяви д-р Вълков. Той обаче каза, че доколкото знае Министерство на правосъдието в България е поело ангажимент да се занимава с подобни случаи.
65,7% от анкетираните обясняват, че не е имало ефект върху работата им фактът, че се водят дела срещу журналисти.
АЕЖ ще осигури правна помощ на колеги журналисти, които имат нужда, заяви още д-р Вълков.
Клевети върху медии и журналисти, онлайн тормоз, административен тормоз, съдебно преследване, физически заплахи и изнудване са сред най-честите атаки.
По отношение на пандемията и как тя се отразява върху медиите и работата на журналистите, 47,5% от анкетираните посочват, че медиите, в които работят, са претърпели финансови загуби.
68,1% отчитат засилване на дезинформацията вследствие на войната на Русия в Украйна, 50% са на мнение, че войната е засилила редакционната отговорност за проверка на източници, а на 48,5% им се налага да проверяват повече фактите. 25% пък са посочили, че стресът при тях се е увеличил.
Най-често случаите на дезинформация според 73,5% от журналистите са подвеждащата информация, а според 70,1% информацията се вади от контекста.
Едва 27% са тези, които използват платформи за проверка на фактите.
Основните проблеми за българските медии са концентрация в медийната собственост и/или разпределение, както и непрозрачна собственост.
61,3% са на мнение, че трябва да се осигури допълнителна квалификация за журналистите, а 60,3% смятат, че трябва да се приложат мерки срещу концентрацията на медийната собственост.
Мария Черешева, заместник-председател на АЕЖ-България, както и журналист, заяви, че 10 години по-късно можем да говорим не просто за моменти данни, а за тенденции.
Ирина Недева, председател на АЕЖ-България смята, че ние страдаме от първоначалния първичен рефлекс, че когато ни задават въпрос, всичко е наред по отношение на медиите и журналистите. „Медиите са под обстрел в България, не само защото се бомбардирани от изключително сложни събития, но и защото медиите регулярно са мишена на политическа злоупотреба“, каза тя.
Недева допълни, че журналистите са обект на обстрел от дезинформация, както и под обстрел от конкретни политически играчи. „Видяхме опити да бъдат обстрелвани конкретни медии, визирам пресконференцията на „Възраждане“, добави още тя.
Посланикът на Кралство Нидерландия в България Симон ван дер Бург, който също участва в дискусията, тъй като Посолството на Кралство Нидерландия финансира за втора поредна година проучването, смята, че темата е от жизненоважно значение за нашата среда. Посланикът Симон ван дер Бург заяви, че свободата на словото, на медиите, плурализмът са основни ценности и без тях демокрацията би била немислима.
В момента Нидерландия е съпредседател на Коалицията за медийна свобода, в нея участва и България, сподели той и отбеляза че благодарение на сътрудничеството има резултати от шестото проучване на свободата на словото в България.
Посланикът спомена, че силно впечатление са му направили няколко неща, а именно че е все по-трудно да бъдеш журналист. Като външни фактори той посочи пандемията от COVID-19 и войната в Украйна.
Но също така и специфични за България фактори, които са вътрешни, сред които са различни форми на натиск, които затрудняват същината на работата на журналистите, включително впечатление му е направила и автоцензурата при журналистите.
