Добри Жотев започва да пише стихове още в прогимназията. През тези години се запалва от социалистическите идеи и се включва в гимназиалната организация на РМС. Не успява да завърши последния клас, тъй като през пролетта на 1942 е арестуван. Осъден на 15 години строг тъмничен затвор. Присъдата си излежава в Софийския централен затвор, а след това – в Скопския затвор. След бягството си оттам в края на август 1944 преминава в нелегалност и продължава участието си в антифашистката борба, сражавайки се като партизанин в редовете на Югославската народна освободителна армия. След 9 септември 1944 работи като литературен консултант и редактор в издателство „Народна младеж“, а след това и във в. „Стършел“. В историята на българската литература Добри Жотев бива запомнен като автор на любовна лирика, сатирични поеми, стихотворения, разкази, произведения за деца и три пиеси. Любовната му лирика дава текстове на популярни български песни: „Писмо и болка“ на Мими Иванова и Боян Иванов, „Обичам те!“ на Стефка Берова, „Отговор“ на ФСБ и много други.
РЕПЛИКА
– Обичам те! Обичам те! Обичам те!
– Не ми го казвай! Не, не ми го казвай!
„Обичам те“ – са казвали живелите
и след три века също ще го казват.
„Обичам те“ – от толкоз много казване
е вече дума, една и съща дума.
– И слънцето изгрява все от изток,
и все в един и същи път върви,
и все едно и също е,
но винаги е ново,
но винаги е хубаво,
но винаги е истинско.
– Обичам те! Обичам те! Обичам те!
ОТГОВОР
– Защо ме обичаш?
– Попитай реката защо към морето тече,
защо във морето се влива?
Реката попитай!
– Защо ме обичаш?
– Попитай вълната защо се стреми към брега,
защо във брега се разбива?
Вълната попитай!
– Защо ме обичаш?
– Попитай луната защо край земята кръжи,
защо не дели се от нея?
Луната попитай!
РАЗДЯЛА
Как се случи това, не разбрахме.
Аз без тебе не мога да виждам
на небето безкрайното синьо.
Ти без мене не можеш да сещаш
на водата прохладния вкус.
Аз загубих очите си.
Ти загуби сърцето си.
Цял съм твой, но на себе си вече не съм.
Ти си моя, но тебе те няма.
Как се случи това, не разбрахме.
Щом отново намеря очите си,
ще се върна при тебе.
Щом намериш сърцето си,
завърни се при мен.
И тогава ще бъдеш като себе си, моя.
И тогава ще бъда цял на себе си, твой.
ВЪЛШЕБСТВО
На заника червената черта
зад пролетните хълмове изтлява
и среща ни часът на нежността,
и сяда с нас в здрачената морава.
И ме намира малката ти длан,
препълнена със трепет и вълшебство,
а аз от теб по-мъдър и голям
се връщам към отминалото детство.
И ме обгръща ненадеен смут
– как малък съм, а ти така голяма…
О, приюти ме в топлия си скут
и още ме гали, и още, мамо!
