От „1000 причини да се гордеем, че сме българи“
№ 671
[ad id=“225664″]
Научни открития и световнопризнати приноси във висшата алгебра, теорията на числата, теорията на разходящите редове и вероятностите са свързани с името на акад. Никола Обрешков (1896, Варна – 1963, София). Българинът разширява класическите теории на Декарт и Бюдан-Фурие за комплексни нули. В теорията на числата открива нови точни неравенства за Диофантовите приближения на линейните форми и разрешава проблема за точната стойност на константите на Борел. В теорията на разходящите редове въвежда за пръв път абсолютното сумиране с типичните средни; разрешава проблема за сумирането с аритметичните средни на производните редове на реда на Фурие. Установява теореми от Тауберов тип за редовете с празнини при определени условия и за абсолютно сумиране с аритметичните средни на двойните редове.
[ad id=“263680″]
В теорията на вероятностите дава нов алгебричен метод за изучаване на дискретните вериги на Марков и установява разпределението на две стохастични величини, отговарящо на закона на Поансон за една величина. Акад. Никола Обрешков е доктор по математика на университета в Палермо (1932), доктор на науките на Сорбоната в Париж (1933), редовен член на БАН (1945), член на Берлинското математическо дружество (1923), на Бюрото на Световния съвет на мира (от 1954).
