От „1000 причини да се гордеем, че сме българи“
№ 864
[ad id=“225664″]
Акад. Стефан Младенов (15.12.1880, Видин – 01.05.1963, София) завършва славянска филология във Висшето училище в София (1902). Специализира във Виена, Петербург, Прага, Париж и Мюнхен. Доктор по филология в Пражкия университет (1905), действителен член на БАН (1929), дописен член на Академията на науките на СССР (1929), на Полската академия на науките в Краков (1929), на Славянския семинар при Кралския колеж на Лондонския университет (1929), на Славянския институт в Прага (1929), на Германската академия на науките в Берлин (1942). Акад. Младенов е феномен, владеещ над 20 езика – латински, старогръцки и новогръцки, немски, френски, английски, италиански, както и целия спектър от славянски езици. Чете и редица специални лекции по староиндийски език, по готски и старовисоконемски, по морфология на гръцкия език, по полски, чешки и пр. Изследва българската диалектология, сравнителното езикознание и проблеми на някои индоевропейски езици като албански, персийски, литовски, арменски и др. Още приживе е признат в България и в чужбина за един от най-видните представители на българското, индоевропейското и общото езикознание.
