Радев оправдава анексията на Крим от Русия. Каракачанов насърчава стрелянето по бежанци. Трайков подкрепя санкциите срещу Русия. Татяна Ваксберг обобщава външнополитическите позиции на петимата най-популярни кандидати.
От петимата кандидати за президентския пост, които, според социологическите проучвания, вероятно ще получат най-много гласове на изборите, само двама имат по-ярка позиция по основните въпроси на международната политика. Това са Румен Радев и Красимир Каракачанов. Ако някой от тях стане президент, би се получило следното: Радев не би имал нищо против анексията на Крим от Русия, а Каракачанов би насърчил стрелянето по бежанци. Останалите трима или подкрепят съществуващите в момента политики, или говорят прекалено уклончиво, за да може смислено да се формулира някаква тяхна теза. В рамките на тази втора група кандидати се откроява Трайков – предимно с това, че единствен от всички подкрепя официалната политика на България в полза на санкциите срещу Русия.
Социологическите агенции са единодушни по въпроса за това кои са водещите петима кандидати. По реда на тяхната популярност сред избирателите това са Цецка Цачева (ГЕРБ), Румен Радев (инициативен комитет, доминиран от БСП), Красимир Каракачанов (ВМРО, НФСБ, Атака), Ивайло Калфин (коалиция на АБВ, „Гергьовден”, партия „Либерали”, Партия на зелените, ГОРД и др.), Трайчо Трайков (Реформаторски блок).
Ето и позициите им по основните теми на външната политика*:
Бежанците
Всичките петима кандидати са единодушни по един въпрос: каналджийството трябва да се наказва по-строго. Нататък са разликите, които не винаги се забелязват. Първо човек трябва да премахне кухите фрази и заклинанията. Ето какво остава след това.
Цачева, например, не харесва мисълта бежанците да се „социализират” в страните, в които са приети. Тя предпочита те да живеят в обособени квартали след като получат легалния си статут. Разбираме го по реакцията на Цачева за едно гласуване в Европейския парламент. И макар че кандидатката на ГЕРБ развива една неевропейска концепция, тя настоява за „единна политика на ЕС“ по бежанската криза.
Профилът на Радев е разпознаваем по-лесно: той е против европейската политика за разселване на бежанците, против това България да получава пари от ЕС, предназначени за мигранти, иска „връщане“ на бежанците в „техните държави“ и „лимит“ за прием на хора в България, след достигането на който страната да затвори границите си.
При Каракачанов е най-ясно: на браздата да може да се стреля, а бежанците, които вече са в България, да не могат да излизат от лагерите.
Калфин допуска, че бежанците могат да бъдат връщани не само в Афганистан (за което правителството се опитва да се договори), но и в Ирак и Сирия: „в такива части на тези страни, където няма бойни действия“.
За Трайков акцентът пада върху борбата с каналджиите. Според него, българската администрация мудно издава документи на бежанците и с това изкуствено ги задържа на българска територия. В повечето случаи Трайков коментира темата с бежанците, насочвайки разговора в друга посока.
Единствено Трайков подкрепя санкциите срещу Русия
Крим и Русия
По този въпрос има само един кандидат с ангажирано мнение и това е петият в надпреварата – Трайчо Трайков. Той е открит противник на анексията на Крим и единствен от всички кандидати, който подкрепя санкциите срещу Русия.
Цачева (ГЕРБ) и Радев (БСП) единодушно се обявиха за отпадане на санкциите. Радев отиде и по-далече – той практически защити присъединяването на Крим към Русия, като каза, че отстоява правото на самоопределение. По същия начин вижда нещата и кандидатът Каракачанов, който пък сравни правото на Крим да се присъедини към Русия с правото на Косово да получи независимост (без Косово да се е присъединявало към трета страна). За Калфин Крим „де юре е част от Украйна“, но въпреки това, според него, санкциите срещу Русия, която анексира полуострова, трябва да отпаднат. В същото противоречие е Цачева – за нея „Крим е част от Украйна“, но пък онзи, който е анексирал територията на Украйна, не трябва да бъде санкциониран.
По темата „Русия“ реалните опоненти са всъщност Трайков и Радев – и двамата са ангажирани застъпници на назовими противоположни тези. Генералът е известен с това, че говори за връзките с Русия като за „национален интерес“ на България. И че на този фон той намира за „унизителни“ някои прояви на партньорството в НАТО. Преди седмица Радев каза, че иска да се промени „начинът“, по който България участва в НАТО и ЕС.
Ердоган, Брекзит, Доналд Тръмп
Цецка Цачева подкрепя решението на България да предаде турски граждани на режима на Ердоган и това е един от малкото въпроси, по които тя напълно се разминава с позицията на Румен Радев. Генералът (както и Трайков, впрочем) е противник на предаването, макар че акцентът в генералското възмущение е поставен върху мисълта за „съглашателство“ с Анкара, а не върху защитата на човешките права (начин, по който темата се коментира и от Каракачанов).
Впрочем, човешките права се оказаха за Цачева нещо, което стои по-ниско от националния интерес – теза, която кандидатката разви тъкмо когато я питаха за това дали МВР с основание е екстрадирало в Турция поредните седем човека, издирвани от режима на Ердоган.
Необяснимо за европейска страна, българският кандидатпрезидентски дебат стои встрани от другите основни теми, които вълнуват света – предстоящото излизане на Великобритания от ЕС и предстоящите избори в САЩ. Два въпроса, пред които бъдещият български президент ще бъде изправен почти незабавно след избирането си. Но и кампания в същинския смисъл на думата нямаше – тя беше саботирана от преднамерено късното издигане на основния кандидат – този на ГЕРБ – и не остана физическо време за важните въпроси. Дори и да имаше желание те да се обсъждат.
* Позициите са цитирани и обобщени по публични изказвания на кандидатите
