Повечето бежанци приемат демократичните ценности и секуларизма и желаят да се интегрират. Само трябва да им помогнем. Ако се провалим, ще възникнат нежеланите от никого паралелни общества, сочи актуално изследване.
Предпоставките за интеграция са добри, но въпросът е да използваме този шанс. Това сочат резултатите от изследване за бежанците, представено от Висшето училище за медийни науки, комуникация и икономика в Берлин.
По главните политически, социални и културни въпроси участниците в него застъпват възгледи, които са несъмнено в съгласие с действащите в Германия норми: 95 на сто от анкетираните, завършващи висше образование, и 80 на сто от бежанците с гимназия безрезервно приемат демокрацията като ценност. В групата на мигрантите без образование едва всеки трети цени демократичните норми. Повечето от тях обаче не са по принцип срещу тях, а просто нямат ясно изразено отношение. “Не знам” е най-честият отговор на въпроса за отношението им към демокрацията.
Консервативни възгледи за света
Само че онова, което мигрантите разбират под “демокрация”, клони всъщност много повече към консервативните и десните схващания в Германия. Две трети от участниците в изследването са съгласни например с твърдението, че лидерът управлява в името на всеобщото благо. Мнозина са убедени също така, че поддържането на правото и реда оправдава насилието, и че критиката срещу политиците е недопустима. “На въпроса дали е допустимо хора на изкуството да критикуват или да осмиват политици, много мигранти отговарят: за Бога, това в никакъв случай“, казва ректорът на Висшето училище за медийни науки, комуникация и икономика Роналд Фрайтаг.
Изводите от изследването разсейват съмнението за религиозен фанатизъм сред мигрантите. Според 87 на сто от анкетираните, религията е частна работа. 65 на сто смятат, че религията не би следвало да забранява консумацията на алкохол, а 52 на сто са за това вярващите да могат да сменят вероизповеданието си.
Интегрирана: сирийката Нинорта Бахно, избрана за „винена кралица“ на град Трир
Предубеждения има обаче срещу евреите. Само една четвърт от анкетираните споделят, че не биха имали нищо против да живеят в съседство с еврейско семейство, 14% изрично не желаят да това, а 60 на сто посочват, че им е все едно от какво вероизповедание са съседите им. Две трети от анкетираните обаче изтъкват, че биха предпочели да живеят в съседство със семейства с много деца.
Огромни предубежденията има и срещу хомосексуалните: само 11% от анкетираните са посочили, че не биха имали нищо против, ако в съседите им с хомосексуална двойка, а на почти всеки втори му е все едно какъв съсед ще има.
Представително ли е изследването?
Авторите на изследването са изпратили анкетата на близо 1000 души, 445 от тях не са пожелали да отговорят на въпросите. Много вероятно е възгледите на участниците в нея съществено да се различават от тези на отказалите да дадат отговор. Освен това обстоятелството, че изследването е проведено в Берлин – т.е. в един отворен към света, космополитен град, също може да е повлияло (положително) на отговорите. Самата анкета е била разпространена на три езика – арабски, фарси и английски, т.е. в нея са могли да участват само лица, владеещи един от тези три езика.
Спонтанен жест: след атентата в Ансбах бежанци изразяват солидарността си с Германия
Едно представително изследване трябва да се базира на точно познаване на всички данни за анкетираните – данни, свързани с типичните социодемографски критерии като възраст, пол, образователно равнище и много други фактори. За момента обаче Германия не разполага с такива информации за мигрантите в същата степен, в каквато разполага за местното население. “Дори само поради ограничените данни не е възможно да се направи наистина представителна анкета, отговаряща на всички задължителни критерии за такъв тип изследване”, посочват авторите.
Повод за оптимизъм
Като цяло резултатите от анкетата дават повод за оптимизъм, посочва Роналд Фрайтаг за Дойче веле (ДВ). “ Сред мигрантите се наблюдава голяма готовност да се приобщят към Германия. Те желаят контакт с германците и много искат да изучават немски”, посочва той.
Най-важният извод от изследването е ясен: добрите предпоставки трябва да се използват – включително като се поощряват връзките между демократично настроените “стари” мигранти и новодошлите. Тези контакти са може би най-ефикасният инструмент за политическо и културно приобщаване на мигрантите.
Внимание: салафити!
Саботаж: салафисти раздават пропагандна литература в Берлин
В известен смисъл обаче времето изтича. Само преди дни председателят на Службата за защита на конституцията Ханс-Георг Маасен предупреди, че салафити се опитват да вербуват бежанци. “Загрижени сме, че салафити и други ислямисти вербуват за своята кауза в бежански лагери в Германия. Имаме сведения за 340 такива случаи, а много вероятно е да са повече”, заяви той пред ДПА.
За да се пресекат тези опити, бежанците трябва да бъдат интегрирани колкото се може по-скоро в обществото. “Трябва да съумеем да ги приобщим към нашите ценности”, изтъква Фрайтаг. Това е най-лесно постижимо при децата на бежанците. “Те ходят на училище, бързо ще научат немски и бързо ще се интегрират”, посочва той. Най-голямото предизвикателство обаче е приобщаването на възрастните. “Ако не успеем да интегрираме това мнозинство, все едно че нищо не сме постигнали. Защото тогава ще възникнат паралелните общества, които на всяка цена искаме да избегнем. Повелята на момента е една и тя гласи: да се възползваме от отвореността на Германия, от това, че за много мигранти тази страна е привлекателна и интересът им към нея би помогнал да се интегрират успешно”, обобщава Роналд Фрайтаг.
