800 лв. е средното обезщетение, което претърпелите неудачи пътници успяват да докопат от авиокомпаниите.
Това научи „Телеграф“ след проучване в няколко родни кантори, специализирани в това да защитават потърпевши от отменени и закъснели полети, както и такива с отказан достъп на борда. Пътят до обезщетението е лесен, ако авиокомпанията има желание да сътрудничи, и дълъг и труден, ако не, обясняват адвокати.
Съгласно еврорегламент всеки пътник има право на обезщетение при закъснение в точката на кацане от 3 и повече часа. Изключение са случаите на непреодолими за авиокомпанията сили, като лоша метеорология, проблеми с въздушното движение или рискове за сигурността. Обезщетенията са 500 лв. за полети на разстояние 1500 км и по-кратки, 800 лв. за полети от 1500 до 3500 км и 1200 лв. за разстояния над 3500 км. Заради географските дадености най-често исканото от българи обезщетение е от средната група – 800 лв.
Голяма част от канторите у нас, специализирани изцяло в борбата за защита на пътническите права, директно бяха затворили през периода на пандемията заради липсата на самолетен трафик в Европа. Тези пък, които имаха и друга съпътстваща дейност, се съсредоточиха върху нея. След постепенната отмяна на ограниченията за пътуване в Европа обаче авиобизнесът се събуди и това веднага е създало много работа. Причината е, че в периода на пандемията много авиокомпании са съкратили служителите и са направили редица реорганизации с цел да намалят разходите си при напълно изчезнали приходи. Сега обаче те не могат също толкова бързо да се настроят към увеличения брой пътници, като това най-силно важи за нискотарифните превозвачи.
Официална статистика за закъсненията на родните летища няма, тъй като те не поддържат такава. Авиокомпаниите пък го правят, но нямат интерес да споделят данните с обществеността заради риска за имиджа си. Неофициално обаче се знае, че преди пандемията средногодишно по около 100 полета до летище София са закъснявали с по над 3 часа.
Първоначално всеки пътник е съветван да поиска обезщетение директно от авиокомпанията. Понякога превозвачът плаща парите без разправии, особено когато вината видимо е негова. Често обаче авиокомпаниите отказват с мотива, че закъснението не е било по тяхна вина. „Особено през последната година това наистина бе де юре така, защото цялата пандемия представлява един голям форс мажор. В тези случаи ние нямаме никаква възможност да извоюваме обезщетение за клиентите си“, обясни опитният в сектора адв. Александър Иванов. След отпадането на ограниченията обаче повечето отменени или закъснели полети са по вина на превозвача. Отказите за допускане на борда пък са основно заради лоша организация и свръхпродажба на местата в самолета, което води до дублиране на места. Във всеки случай срещналите отказ от обезщетение от авиокомания могат да се насочат към някоя от специализираните кантори, които поемат проблема му в свои ръце. Тогава до извънсъдебно споразумение се стига в около половината от случаите, а другата половина се решават от съда.
У нас обичайният хонорар за обезщетение при полет е 25%, като той винаги се заплаща чрез удържане от вече спечелено обезщетение. Така пътниците не дължат нищо, ако не спечелят. Правилото „без пари напред“ е абсолютно утвърдено. „Искат ли ви пари в аванс, бъдете напълно сигурни, че става дума за измама, и след като платите парите, никой няма да защитава правата ви“, категорични са от бранша.