Спектакълът „Една седмица – не повече“ е безспорната атракция в културния афиш на Стара Загора за следващата седмица – с участието на обичаните актьори Йоана Буковска-Давидова, Димо Алексиев и Емил Марков. Те очакват старозагорци в 19 часа на 15 март в Културен център „Стара Загора“. След като надникнахме в света на очарователната Йоана, „отиваме“ при колегата й и партньор Димо Алексиев.
Роден е на 29 юли 1983 г. в София. Завършва 125-о СОУ „Боян Пенев“ с профил Френски език. Завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2006 г. със специалност актьорско майсторство за драматичен театър в класа на доц. Веселин Ранков с наградата „НАЙ-НАЙ-НАЙ“.
Йоана Буковска и нейните чудеса
От 2006 до 2009 г. е на щат в Драматичен театър „Стоян Бъчваров“. През 2009 г. Алексиев печели награда „Аскеер“ в категория „Изгряваща звезда“ за постановката „Калигула“, където играе главния герой под режисурата на Явор Гърдев.
От 2010 г. е в трупата на Народен театър „Иван Вазов“, където играе:
Ньойд в „Госпожица Юлия“ с реж. Лилия Абаджиева;
Валвер и Граф Дьо Гиш в „Сирано дьо Бержерак“ с реж. Теди Москов;
Чарлз в „Убийството на Гонзаго“ с реж. Недялко Йорданов;
Пощенския началник в „Ревизор“ с реж. Мариус Куркински.
Сред филмите, в които участва, са:
„Откраднат живот“ – д-р Калин Генадиев, коремен хирург, отгледан от проф. Иван Генадиев и Евгения Генадиева, разменен с Александър Василев при раждането си. (сезон 1 – 5, 8)
„Ягодова луна“ (тв сериал, 2020) – Боян Генчев
„Секс академия – мъже“ (2017) – Мистър Д
„Оцеляване“ (Survivor) (2015) – келнер
„Живи легенди“ (2014) с реж. Николай Илиев
„На границата“ (6-сер. тв, 2014) – офицера
„Седем часа разлика“ (тв сериал, 2011 – 2014) с реж. Магърдич Халваджиян
„Секс, лъжи и ТВ: 8 дни в седмицата“ (24-сер. тв, 2013) – Саймън
„Лора от сутрин до вечер“ (2011) с реж. Д. Коцев-Шошо
„Още нещо за любовта“ (2010) с реж. М. Ралчева
„Магна Аура – изгубеният град“ (13-сер. тв, 2008) на „Dream City“ с режисьори Димитър Гочев и Тери Уилкинс
„Дзифт“ (2008) с реж. Явор Гърдев
„Ваканцията на Лили“ (6-сер. тв, 2007) с реж. Иванка Гръбчева
„Хан Тутракан“
Освен автор на режисьорски есета, Димо Алексиев е и режисьор на независимата постановка „Буря“ на Александър Островски, където е и актьор. Освен като актьор, в някои от филмите участва и като каскадьор. Има умения по акробатика, фехтовка и езда. Водещ е на втория и третия сезон на риалити шоуто „Игри на волята“, Рицарят е в тв шоуто „Маскираният певец“.
***
Йоана Буковска в Стара Загора с „Една седмица – не повече“
„Най-важнато за партньора е дали и двамата ще успеете да свършите това, за което сте се събрали. Защото понякога, ако партньорът ти е твърде уверен в способностите си, с твърде голямо самочувствие, това не винаги е гаранция, че ще успеете „да изсвирите парче заедно“. Партньорството е много интимен и вътрешен процес, който понякога се случва, ако стане е чудесно, но ако не стане, трябва да си достатъчно добър професионалист, за да може публиката да не страда и да се продължи напред. Имал съм възможност да си партнирам с доста големи имена и на сцената, и пред камера.“
–
„Интересно е да се партнира с Любо Нейков, с Кръстьо Лафазанов, въпреки че с него само сме репетирали, с Деян Донков е приятно да се работи, Юли Вергов също е добър партньор, Дария Симеонова определено е човек, с който много приятно се работи, с Мария Каварджикова – също, с Мария Статулова, Велко (Кънев) само съм го гледал как работи, участвахме в един филм, но нямахме сцени заедно, за което само мога да съжалявам.“
–
„В сериала „Откраднат живот“ д-р Калин Генадиев премина през доста неща и това беше интересно, особено първите сезони, когато още не се беше разкрило всичко. Имаше съспенс и хората очакваха да видят как ще се развие историята.
„Откраднат живот“ беше голяма школа. Имахме огромна ангажираност. Работехме с няколко екипа, всеки ден. Вечер се прибираш, набързо се къпеш и започваш да учиш реплики, защото в 7 часа на другия ден отново си на снимки.
И когато това нещо го правиш по-дълго време, то неминуемо ти взема от времето, което можеш да прекараш с децата, с близките си, с всички останали хора. Това време няма връщане, не може да се заплати с пари.
Имаш някаква популярност, хората понеже всеки ден вечерят с теб, те чувстват като част от обкръжението си, приятел или нещо подобно… И вече не можеш да си просто някъде, да се разхождаш. Винаги има хора, които много искат да те снимат, да те питат как си, как се случват нещата… Без да се съобразяват ти дали искаш, дали си на тази вълна. Но подобна популярност после не вкарва хората в театъра, защото популярността в България е по-особена. Както всичко в България и популярността е по-особена.“
–
„Нямам роля, която конкретно искам да изиграя, твърде лаком съм за роли, за всякакви проекти. Със сигурност някой ден бих искал да се пробвам на Хамлет – това е доста тежък материал и доста изтощаващо произведение. Но като гледам как летят годинките, не мисля, че ще може да стане.“
–
„Дали в България ще се справим някога с корупцията? Не мисля. Ние имаме много добри традиции в корупцията. Във всичките й форми.
Не съм обнадежден по никакъв начин за бъдещето. Странни времена доживяхме. И тази смяна на световния ред, и тези намордници, които трябва да носим, не знам за какво точно са подготовка. Сякаш на този фон, започваме да си мислим: „Ние добре сме си живели едно време.“ Сега всички екстри на Европейския съюз, сякаш изглеждат безвъзвратно загубени.“
–
„В България никога не е имало никакво общество. Някаква сбирщина е тук. Защото обществото малко или много трябва да има усещане за другия. А в България е много важно не толкова на теб да ти е добре, но на Вуте е важно да му е много зле.
Нашата народопсихология и смешките, че „един българин е хайдутин, двама българи са чета, а трима българи са чета с предател“, не са случайни. Всичко, през което сме преминали през годините – Шесто, полицията, подслушванията…
Имаме много дълга традиция в това да не сме единни като сърбите, например. Ние сме народ от единици, а спойката я няма.“
За текста е използвано интервю от impressio.dir.bg
