С приложението на нейната формула би могло да се намали разходът на гориво на кораби. Научната ѝ разработка доразвива над 100-годишна теория за ъглите на вълните, които оставят движещи се плавателни съдове.
Тя е Александра Петкова – дванайсетокласничка в Националната природоматематическа гимназия (НПМГ) и една от 20-те млади учени в света, които преди дни представиха изследванията си на Стокхолмския младежки научен семинар.
Там тя представи разработката си пред над 1000 души публика. Получава покана за събитието, след като печели престижния Европейски конкурс за млади учени в Катовице, Полша, по-рано през декември.
„Не можех да повярвам, че съм там. Имаше много хора, с които се запознах и си говорих с [нобелови] лауреати. Просто беше незабравимо“, казва Петкова пред Нова телевизия за участието си в стокхолмския семинар.
Изследването на Петкова доразвива теорията за ъглите на вълните, които оставят движещи се плавателни съдове. Тя е разработена преди повече от век от британския физик Уилям Томсън, известен като лорд Келвин.
„В началото на този век по сателитни снимки хора са видели ъгли от тези следи [които оставят плавателните съдове, бел. ред.], които са значително по-малки от ъгъла на Келвин. И не е много ясно защо“, казва Александра Петкова.
„Има различни статии и симулации по темата, само че нито една не е валидирана с каквито и да е експерименти. Затова аз реших да направя собствена версия“.
Така Петкова прави експериментално и теоретично изследване, като продължава модела на Келвин, така че да е приложим и при високи скорости. Ако се доразработи, теорията на ѝ би довела до намаляване на разхода на гориво на плавателните съдове или до оптимизация на дизайна им.
През май на Петкова ѝ предстои да говори за разработката си на най-големия в света международен научен форум в Кълъмбъс, Охайо.
Тя казва, че от дете проявава силен интерес към науката, а в четвърти клас вече знае, че иска да учи в Националната природо-математическа гимназия.
„От малка се интересувам как работят различни природни явления, например магнити“, добавя тя.
„[Александра] винаги има търсене за нещо по-дълбоко, за нещо по-интересно в задачата – как да се обобщи, може ли да се прехвърли тази идея към някаква друга подобна задача“, казва за нея учителката ѝ по математика в НПМГ Стефани Апостолова пред БНТ.
Въпреки че има възможност да учи където поиска, Александра Петкова избира да продължи образованието си в България. Иска да се занимава сериозно с физика и математика
Пред Нова телевизия Петкова казва, че зад всяко голямо постижение стоят и много трудности.
„Когато правиш наука, обикновено работиш по дадена тема или се опитваш да си отговориш на някакъв въпрос в продължение на 2 седмици или месец даже. Когато не се получава, имаш чувството, че не правиш нищо и нямаш никакъв напредък. В действителност за няколко дни после всичко ти просветва и се нарежда. Така че е много непредсказуем процесът на истинския научен труд“, казва тя.
