Преди една година Алексей Навални се качва на самолет от Сибир към Москва. Във въздуха той започва да се чувства зле, за минути се свлича на земята и започва да вие от болка. Оказва се, че критикът на Кермъл е отровен с „Новичок“, а месеци по-късно разследващи организации категорично ще заявят, че зад нападението стои именно властта в Русия.
След дълги седмици на лечение в Берлин, Навални все пак реши да се върне в Русия, където бе арестуван веднага след като слезе от самолета. Днес, година след отравянето му, той все още е в затвора. В съобщение, изпратено от килията му, той настоява Запада да наложи още санкции срещу олигарсите.
Eто какво пише най-големият опозиционер на Владимир Путин:
Точно преди една година не умрях от отравяне с химическо оръжие и изглежда, че корупцията играе немалка роля за оцеляването ми. Замърсявайки държавната система на Русия, корупцията е заразила и разузнавателните служби. Когато висшият мениджмънт на дадена страна е зает с рекет и изнудване на бизнеса, качеството на тайните операции неизбежно страда. Група агенти на ФСБ нанесоха веществото върху бельото ми също толкова калпаво, колкото и некомпетентно вървяха по стъпките ми в продължение на три години и половина – в нарушение на всички указания отгоре – позволявайки на гражданските разследващи активисти да ги разкриват на всяка крачка.
За да бъдем честни, режим, основан на корупция, може да изпълнява по-елементарни задачи до съвършенство. Съдебната система – първото нещо, което автократите възнамеряват да ограбят от нацията си, поемат контрола – функционира перфектно на принципа quid pro quo. Ето защо, когато се върнах в Русия след лечението в Берлин, ме откараха направо от самолета в затвора. В това няма нищо хубаво, но поне сега имам време да прочета мемоарите на световните лидери.
В тези книги световните лидери пишат ужасно интересно за това как са решили основните проблеми, пред които е изправено човечеството: войни, бедност, миграция, климатичната криза, оръжия за масово унищожение. Това са въпросите от „големия дневен ред“. Борбата с корупцията, от друга страна, рядко фигурира като част от това, което се надяват да остане след тях като наследство. Това не е изненадващо; това е точка „вторичен дневен ред“.
Удивително е, че корупцията почти винаги заслужава да се спомене, когато световните лидери описват неуспехите – независимо дали са техни или, по често, тези на техните предшественици.
„Изгубихме години, стотици милиарди долари и хиляди човешки животи в Ирак (или Афганистан, както решите), но корумпираното правителство на ал-Малики (или Карзай, вие решавате), отчужди хората с кражби, отвари пътят към победата на радикалите, въоръжени с лозунги за честно, справедливо управление.“
Това води до очевиден въпрос. Момчета, ако корупцията ни пречи да намерим решения на проблемите от „голямата програма“, може би е дошъл моментът да я издигнем до приоритет в тази програма?
Не е трудно да се разбере защо това вече не се е случило. Корупцията е труден въпрос за обсъждане по време на световни срещи от високо равнище. Да предположим, че обсъждате Сирия и кибератаки с Владимир Путин. Всеки намира това за интересно, всеки знае къде се намира. На заключителната пресконференция всеки ще има какво да каже.
А сега си представете среща с Путин по въпроса за корупцията. Самият факт, че е повдигнат този въпрос, представлява преход към личности. Цялото нещо, от началото до края, ще бъде неудобно. Най-богатият лидер в света, който избяга от собствената си страна, е поканен да обсъди как да се справи със своя проблем. Много сложно, много неудобно.
Сега включете новините. Именно фактът, че Западът „не забеляза“ тоталната корупция в Афганистан – западните лидери предпочетоха да не говорят по тема, която им се струва неудобна – беше най-важният фактор за победата на талибаните (с подкрепата на населението). Западът не искаше да обсъжда ограбването на бюджета, много по -добре беше да се съсредоточим върху това, че хората биват убивани с камъни или екзекутирани чрез обезглавяване.
След имплозията на СССР и края на глобалната идеологическа конфронтация, именно корупцията – в нейната класическа дефиниция, „експлоатацията на официална позиция за лична изгода“, се превърна в универсалната основа за разцвета на нов авторитарен интернационал – от Русия до Еритрея, Мианмар до Венецуела. А корупцията отдавна вече не е просто вътрешен проблем на тези страни. Това е почти неизменно една от основните причини за глобалните предизвикателства, пред които е изправен Западът.
Нова „гореща“ война в Европа с използване на въздушни удари и артилерия? Това означава, че Путин отмъщава на Украйна за антикорупционната революция, която свали протежето му, Виктор Янукович. Религиозните екстремисти от всички страни пък по-лесно разпространяват пропаганда, когато техните противници карат Rolls-Royce по улиците на страни без пари. Миграционните кризи са причинени от бедност, а бедността почти винаги е причинена от корупция.
„Добре е, че изменението на климата не е свързано с корупцията!“, може иронично да разсъждаваме. Приканвам ви да кажете, че в лицето на милионите хектари сибирска гора, които изгарят всяка година поради варварско общо разчистване, нарушавайки пожарните правила за управление на горите, не виждате корупция. Не искам да правя тази прогноза, но се опасявам, че следващата голяма терористична атака няма да бъде просто поредният взрив от религиозни фанатици, а например химическо оръжие във водоснабдителната мрежа на голям град или опустошително атака срещу IT инфраструктурата на цяла държава. А тези, които ще извършат тези терористични атаки, ще бъдат от хората, притежаващи златни дворци. Причината за извършването й ще бъде да се отклони вниманието на света от златните дворци към проблемите на глобалната сигурност.
Така че не ние трябва да се чувстваме неудобно да се изправим пред корумпирани авторитарни власти с трудни въпроси, напротив – те трябва да знаят, че техните мрачни отношения неизменно ще бъдат основният фокус на дискусиите на световните срещи на върха. Това би било решаваща стъпка към премахване на първопричината за много „големи“ проблеми.
Добре, но какво да правим? Със сигурност няма много неща, които хората във Вашингтон или Берлин могат да направят за борба с корупцията на служителиите в Минск или Каракас?
Вярно е, но също така е вярно, че важен аспект на корупцията в авторитарните страни е използването на финансовата инфраструктура на Запада – и в 90% от случаите откраднатото се съхранява на запад. Служител, работещ за автократ, знае по-добре от всеки друг колко е важно да държи капитала си далеч от колегите и шефа си.
Всичко, което е необходимо, е западните лидери да проявят решителност и политическа воля. Първата стъпка е корупцията да се трансформира от източник на неограничени възможности в тежкст за поне някои от елитите, обграждащи автократите. Това ще ги раздели и ще увеличи гласовете в полза на модернизацията и намаляването на корупцията – които ще бъдат укрепени и ще получат нови аргументи, които да изложат в елитните среди.
Следващите пет стъпки са напълно реалистични, лесни за изпълнение и могат да дадат високоефективен старт в борбата с глобалната корупция.
Първо, Западът трябва да формулира и признае специална категория „държави, които насърчават корупциянта“, която ще позволи предприемането на единни мерки срещу групи държави, вместо да налага санкции на определени държави.
Второ, основната санкция – основният данък върху корупцията, ако щете – за тази група държави трябва да бъде „наложена прозрачност“. Цялата документация, свързана с договори, сключени между западни компании и партньори от държави, представляващи корупционни рискове, трябва да бъде публикувана, ако договорите са в най-малка степен свързани с държавата, нейните служители или техните роднини.
Работите за държавна компания в страна с висок риск от корупция и искате да купите вила на Френската Ривиера? Добре, продължете, но трябва да знаете, че цялата информация за сделката ще бъде обществено достъпна. Искате да имате сделки с длъжностно лице в Минск или с леля на руски губернатор? Няма проблем, но ще трябва да публикувате цялата документация от транзакцията и вече няма да можете да прикривате подкупа, който плащате чрез този „регионален представител“ или „местен партньор“.
Трето, борбата с корупцията без борба с корумпираните хора е най-чистото лицемерие и подкопава доверието на избирателите. Докато не бъдат наложени лични санкции на олигарсите, предимно тези от обкръжението на Путин – пример за подражание на всички корумпирани държавни служители и бизнесмени в света – всяка антикорупционна реторика от Запада ще се възприема като въздух под налягане.
Няма нищо по-разочароващо от четенето на най-новия списък със санкции, изпълнен с имената на полковници и генерали от разузнавателните служби, за които никой никога не е чувал, но щателно изчистен от имената на хора, в чиито интереси действат тези полковници. Западът трябва да се освободи от семантично мислене, където етикетът „бизнесмен“ действа като индулгенция, което прави попадането им в списъкът със санкции много трудно. Олигарсите на Путин, оглавяващи „държавни“ компании и компании, които официално са частни, но чийто просперитет е свързан с групата на Путин, не са бизнесмени, а лидери на организирани престъпни групи. В момента, уви, западният истеблишмънт действа като кучето на Павлов: показвате им полковник от разузнавателните служби и те крещят: „Накажете го!“, показваш им олигарха, който плаща на полковника, и те викат: „Поканете го в Давос!“
Четвърто, САЩ, Великобритания и Германия вече имат отлични инструменти за борба с чуждата корупция, като например Закона за чуждестранните корупционни практики, Закона за подкупите и т.н. Познайте колко дела са заведени след доклади от нашата Фондация за борба с корупцията, категоризирана сега като екстремистка организация от правителството на Путин?
Точно така – нито едно. Тъжният факт е, че дори западните правоохранителни органи се отнасят с корумпирани чуждестранни служители с детски ръкавици. С малко политическа воля от страна на правителството (и натиск от общественото мнение) тази ситуация може да бъде поправена.
Пето, възпрепятстването на износа на политическа корупция очевидно заслужава създаването на международен орган или комисия. Погледнете какво се случва в момента. Инвестирайки относително малки суми пари, неоспоримият Путин изкупува крайно десни и крайно леви движения в цяла Европа-превръщайки техните политици в свои олигарси и агенти. Легализираният подкуп процъфтява, често под формата на членство в борда на държавни компании. Бивш германски канцлер, или бивш италиански премиер, или бивш австрийски външен министър, може да действа като танцьори на фона на руския диктатор, нормализирайки корупционните практики. Всички договори, свързващи бивши или настоящи западни политици с бизнес партньори от корумпирани авторитарни страни, също трябва да бъдат отворени за обществен контрол.
Това са първите стъпки, но дори те ще имат значително въздействие, създавайки елитни групи в авторитарните страни, за които кампанията за намаляване на нивата на корупция ще се превърне в рационален избор.
Не са необходими пари, нито войници, нито преконфигуриране на индустрията или световната политика, за да започнете да предприемате действия. Само политическа воля – която за съжаление често липсва. Общественото мнение и желанията на избирателите са това, което най-накрая може да раздвижи нещата. Тогава някой ден световните лидери ще могат да напишат в мемоарите си, че са решили много големи проблеми от „големия дневен ред“, просто като премахнат първопричината си – без войски, без милиарди долари и без пропилени десетилетия.
