Във връзка с публикацията „Бърза булка наказано го ражда“ от предишния брой на списанието по темата за браковете и за църквата в държавата, където съм, ще направя допълнения.
Всичко църковно тук, в ортодокса, по мое мнение като наблюдател, е опорочено и пречупено през призмата на парите.
Алчността е пуснала дълбоки корени. Това, което споделих за сватбите и разводите, е парадоксално, и, както и ти си отбелязала в списанието – когато хората нямат граждански брак, какво се прави, ако отидат в друга държава? За мен е много странно да се жениш в църквата, а да се развеждаш в съда.
Огромна част от хората, които се женят втори или трети път, се развеждат само в съда. Църковният развод е излишен разход, а и се чака дълго време. Църквата не отказва да ожени повторно хора, въпреки че нямат църковен развод от предишния брак. Няма проблем да ги ожени също и на Задушница или в дните на пост. Важното е да падат парички.
Алена отговаря:
Постъпваш правилно, че допълваш разказа си, защото мнозина ще си живеят в заблуда и току виж населението там се увеличило заради чужденци избрали леснотията, която предлага местната православна църква. Сключеният църковен брак се разтрогва само от църквата, а не пред съда. Нещо остава неясно, защото той няма как да е легитимен, след като хората имат национална принадлежност и спазват европейските закони.
Странно е какъв закон дава право на църквата да позволява по няколко църковни брака, които не разтрогва, защото било скъпо или бавно. Каквото и да е, е наказуемо както от законите на кармата, така и в незримия свят.
Когато приключат земния си път, хората, сключили само църковен брак, при това няколко пъти, си остават брачна двойка пред Създателя, но в състояние на двубрачие или трибрачие.
Всички тези хора са обречени да си мъстят в поредица прераждания. Уви, без да могат да си простят, защото горе, в енергийните полета всеки вижда всичко с различни от земните очи и възприятия и осъзнава каква е действителността, а не внушеното или приетото за правилно по време на приключилия живот във физическо тяло.
Що се отнася до браковете, които се сключват на Задушница и в съботния ден, те са обречени, където и да се случват по света. Хората обаче се присещат и осъзнават тази си грешка едва когато са се сринали психически и емоционално и върнат времето назад. Най-много страдат тези новобрачни, които са имали „късмета“ заедно с тях пред църквата да е чакала и катафалка за опело. За паричките е ясно, повсеместно е, поне в православния свят.
