Както знаеш, децата бяха приети студенти, чувстват се много добре и аз съм изключително горда с тях. Аз смених работата си.
Не знам дали помниш, преди време те питах за започване на работа в завършваща година 9. Може би заради това не можах да се приспособя, не беше моето място. През цялото време живеех с мисълта, че получавам твърде голяма заплата за работата, която върша, и ще дойде момент, в който ще трябва да си „платя“ за това. Сега започнах новата работа, минах през много конкурси, тежък квалификационен курс и се справих. Заплатата ми е три пъти по-ниска, но аз се чувствам добре, спокойно ми е някак.
Алена отговаря:
С децата ти и аз се гордея, знаеш, че са ми слабост не заради приятелството ми с теб, а заради факта, че са смели и имат силата и отговорността сами да ме питат за идеите си, за целите си и и за живота си. Много се радвам и за двамата и смятам, че успяват добре да следват мечтите си и да ги сбъдват, а аз им давам по едно рамо винаги, когато поискат подкрепа.
За новата ти работа научих. Светът е малък, а България е още по-малка, когато трябва да стигне някъде неочаквана информация. Знам от хора, които са на ръководни длъжности, и преди да ми кажеш, съм ти пожелала успех. Заплатата може да е по-ниска, важното е ти да си спокойна, че градиш положителна карма. И двете дати – на назначението и на началото на договора, сякаш Съдбата ти ги е подарила, защото човек и да иска, рядко има такъв късмет с вибрациите.
Автор: Светлана Тилкова – Алена
