Алесандро Волта
Физик, химик, изобретател /1745 – 1827/
Произход: Комо, Херцогство Милано, богато, образовано, аристократично семейство
Образование: домашно обучение, йезуитски колеж, самообучение и експерименти по физика и химия, става професор по експериментална физика в университета в Павия
Интереси: електричество, химия на газовете, изобретения
Прочут с: открива метана и дава правилно обяснение за произхода на горящите газове, построява първия електроскоп, изобретява електрическия кондензатор, прави проект за телеграф, изобретява първата електрическа батерия, която е източник на постоянно електрическо напрежение
Признание: в своето време е научна звезда в Европа, получава графска титла от Наполеон, 70 години след смъртта му научната общност го увековечава, като дава името му на единицата за електрическо напрежение – волт
Думата „волт” в средновековна Франция е восъчна кукла, на която се практикува черна магия. Във фехтовката е начин, по който се избягва противников удар. В ездата е кръг, в който се тренира обездка. В играта на карти е разбъркване така, че желаната карта да остане, където бъркащият мошеник желае.
Но най-известна думата „волт“ е като мерна единица за електрическо напрежение. Научният свят така дълбоко почита италианския учен и изобретател Алесандро Волта, че 70 години след смъртта му нарича на негово име тази електрическа мярка, за да го обезсмърти.
Съвременник описва Алесандро Волта: „Висок на ръст, с правилни, „антични” черти на лицето и спокоен поглед, говори ясно, просто, леко, понякога красноречиво, но винаги скромно и изящно. Има силен и бистър ум, отличава се с искрено и категорично слово”.
Алесандро Джузепе Антонио Анастасио Волта се ражда през 1745 в град Комо, даден е на дойка и забравен на село за четири години. Когато си го прибират, той мълчи до седем и почти го отписват от нормалното развитие.
„Имах диамант вкъщи, но не знаех” – казва баща му, когато неистовата любознателност на Сандро изведнъж се отприщва.
Но бащата умира скоро и оставя семейството в дългове. За Сандро се грижат чичовци, те решават, че ще се посвети на правото и го записват в йезуитско училище. Младежът, който изчита всяка попаднала му книга, е добър по всичко, особено по литература и езици. Освен италиански, знае перфектно латински, френски и английски, после учи немски, холандски и испански, плюс руски и старогръцки. Но има и все по-силна склонност към природните науки, така че през 1761 г. отива да довърши образованието си в Кралската семинария в Комо.
Волта е силно привлечен от електричеството. Той кореспондира с известни учени, а на 24 издава „Атрактивната сила на електрическия огън”.
Книгата привлича внимание и през 1774 е назначен за преподавател по физика в Комо. Скоро прави и първото си изобретение – електрофор, ранна форма на електростатичен генератор. Думата електрофор, сглобена от две гръцки думи, означава „електрическа благословия”.
През 1776 е открит „запалимият въздух” – водорода, и Волта се хваща с химия на газовете.
Докато е на риба в Лаго Маджоре, заинтригуван от мехурчетата в блатните части, открива друг вид „запалим въздух” – метанът и развива нова теория за произхода на запалимия въздух. Дотогава такива газове се намират само във въглищни пластове и каменна сол, затова се смята, че са продукт на минералното царство.
Волта правилно твърди, че всичко се получава от гниещи животни и растения, някога живели в езерата и блатата, затова нарича метана „запалим въздух, роден в блатата”.
Метанът е по-малко експлозивен от водорода и Волта търси практически приложения – има идея за лампа, в която метанът замества петрола и така изобретява нещо като газов пистолет.
Това пък му дава друга идея. През 1777 пише до професор Барлети от университета в Павия и предлага между Комо и Милано да се изгради електрическа сигнална линия, като по опънати метални проводници ще се движи електрическа искра, произведена в единия край чрез устройство на принципа на неговия газов пистолет. Това всъщност е идеята за телеграфна връзка.
Откриването на метана и свързаните с него устройства правят Волта изключително популярен, а правителството му дава стипендия, за да обикаля Европа и да се среща с най-известните учени.
През 1779, на 34, Волта става професор по експериментална физика в Павия, пост, който заема 40 години. Там той прави още ред изобретения, включително електрическата батерия, която прехвърля човешката цивилизация от немощния свят на статичното електричество към този на електродинамиката, в който и до днес се случват ред чудеса.
Но всичко започва с изследванията на Луиджи Галвани, който открива „животинското електричество” – жабешкият крак потръпва, ако е свързан във верига с две метални пластинки, самите те свързани помежду си.
Двамата приятели спорят – какво точно става. Според Галвани, токът произтича от животното, а Волта твърди, че жабешкият крак е само среда, преносител на електричеството, онова, което наричаме „електролит”.
Сам Волта първо експериментира с езика и дори с окото си в ролята на електролит, но после слага между две метални пластини хартия, напоена със солен разтвор и доказва, че електрическият поток продължава да се движи. Така открива Закона на Волта за електро-химичната серия и измисля Волтаичния куп, първата – примитивна, но реална и ефективна – електрическа батерия, която осигурява непрекъснат ток.
Тази батерия е с два електрода – цинков и меден, между които има електролит, най-често разредена сярна киселина. Батерията е „куп”, защото могат да се натрупат един върху друг доста такива пластове, което пък засилва нейния капацитет.
Първата публична демонстрация на новаторското устройство е през 1800 и носи на Волта много слава, пари и графска титла. След изобретяването на батерията, той се отдава най-вече на демонстративни пътувания по Европа и преподаване. Не изобретява нищо друго значимо – но как да надскочиш такова огромно постижение.
Съдбата обаче не се интересува от постижения, а от ирония. Алесандро Волта умира през 1827, на 82. 30 години по-късно италианците издирват негови вещи, писма, книги и други притежания, пръснати по целия свят, плащат за тях сериозни суми и правят музей.
След още 30 години обаче, по време на изложение, посветено на живота и постиженията на великия Алесандро Волта, всички негови вещи изгарят в пожар, предизвикан от електрическа искра в резултат на късо съединение.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
