„Българската държава трябва да провери какво прави унгарската държава за своите общности зад граница. А тя много ясно показва, че държи унгарците в съседните страни на Унгария – говорим не само за Сърбия, а и за целия Карпатски район – Румъния, Словакия – във всички съседни страни Унгария има своите малцинства. Унгария инвестира много средства във Войводина – районът, където живее унгарското малцинство в Сърбия, които един вид са безвъзмездни,“ казва Александър Димитров, председател на Сдружение „Глас“ – Босилеград, за предаването „Брюксел 1“ по Bulgaria ON AIR.
Този месец се навършват 102 години от подписването на Ньойския договор, по силата на който Западните покрайнини са присъединени към територията на Кралството на сърбите, хърватите и словенците. Тогава българското население на територията на общините Босилеград и Цариброд е било 120 000 души, днес е около 20 000 души.
„Унгарската държава е купила 1800 къщи със земя във Войводина, които дават на млади унгарски семейства, за да останат в тези малки населени места, да могат да обработват земята. Тези къщи са купени само с парите на унгарската държава. След това са разписали множество конкурсни проекти. Само една от програмите дава 360 милиона за последните 5 години, които са инвестирали от унгарската държава безвъзмезно във Войводина. Много още примери мога да кажа, правят да речем в четирите големи града на Войводина 4 хотела, които ще бъдат оставени на унгарското малцинство – те да ги стопанисват. Започват от най-малките програми от 10-20 хиляди евро, които дават да речем малки семейни бизнеси към унгарците и към най-големите – визирам отваряне на заводи и големи предприятия. Четири са министерствата в Будапеща, които са пряко ангажирани с това,“ казва Александър Димитров в разговор с Милена Милотинова по повод живота на българите в Западните покрайнини 102 години след Ньойския договор и очакванията им от България.
Вижте кратък откъс в аванс, а целия разговор гледайте днес от 17.30 в предаването „Брюксел 1“ по Bulgaria ON AIR.
