Снимка: Cole Burston, Bloomberg |
През февруари новоизбраният американски президент Джо Байдън беше категоричен: „Америка се завръща“. В Световната търговска организация (СТО) обаче не усещат нищо подобно, пише европейското издание Politico.
Вашингтон е все така раздразнен, че организацията не успява да се противопостави на огромните по размер държавни субсидии, отпускани от Китай. И критиките от времето на Доналд Тръмп продължават, макар че стилът е друг. Сега тонът е много по-мек спрямо този на Тръмп, който директно заплаши, че САЩ ще напуснат организацията, но има само приказки и няма никакви конкретни действия, коментира бившият директор на организацията Паскал Лами.
Конференцията на министрите на СТО ще заседава между 30 ноември и 3 декември и надеждите, че Вашингтон ще бъде по-ангажиран с организацията не са големи, а висшите чиновници са много разочаровани от действията на администрацията на Байдън и търговския представител Катрин Тай. На този етап няма яснота дали САЩ ще подкрепи реформите в СТО.
Източници на Politico коментират, че биха искали първо да видят сериозен дебат, а не реформи, които да бъдат изхвърлени още след месец-два.
Позициите на САЩ по време на срещи на СТО са по-скоро неутрални, не са направили нито едно конкретно предложение в последната година, коментират пък от организацията.
За мнозина в основата на хладното отношение на Вашингтон към СТО е войната, която води с Китай. Поднебесната империя се присъедини към организацията преди 20 години и оттогава Пекин не е направил много, за да ограничи нелоялните си търговски практики, настояват от Вашингтон.
За годините на своето членство Китай използва своя непазарен подход за контролираната от държавата икономика, което е в ущърб на работниците в САЩ, смята американският представител в СТО Дейвид Бисби.
Анализаторът Джефри Скот от Института за международна икономика „Патерсън“ коментира, че много от практиките на Китай не се обхващат от санкциите на СТО. Но и от друга страна подходът нито на Тръмп, нито на Байдън дава резултат.
През май САЩ провокираха с предложение по време на преговори за рибарството. То предвиждаше формулировка за връзка между „принудителния труд“ и незаконния и нерегулиран риболов. Според наблюдатели това е директна атака към Китай, който не иска думата „принудителен труд“ да се замества в дебати за търговията и да създава прецеденти. Особено, когато Пекин се опитва да отхвърля растящия брой доказателства за принудителни трудови практики в провинция Синдзян.
Но тази политика – агресивни към Китай и пасивни към всички останали реформи, не носи успех. И макар че „Америка на първо място“ вече не е официалната мантра на САЩ, много националистически насроения все още оказват влияние върху търговската политика на страната.
„Тези, които мислят, че търговската политика е външна политика, грешат“, добавя Лами.
