„Няма нищо по-вдъхновяващо от човешкия глас“, казва лирико-драматичното сопрано Цветелина Василева, която отпразнува своята 30-годишнина на оперната сцена на Античния форум „Августа Траяна” в Стара Загора със спектакъла „Тоска“.
Меломани и критици я наричат „българското оперно чудо“. Завършва Софийската консерватория. Международната й кариера започва в Сан Франциско с „Трубадур“, прави прекрасни роли в Метрополитън Опера, Гранд Опера, Ковънт Гардън, Торонто, Щатсопера и на почти всички важни сцени по света, печели конкурси и почитатели. Пяла е с най-големите съвременни имена като Анна Нетребко, Луис Лима, Дмитрий Хворостовский, Агнес Балца, Самуел Рейми, имала е щастието да си партнира с Гена Димитрова и Николай Гяуров, а Мария Калас е еталонът й за артист, който екзалтира публиката.
„Артистите трябва да са подвижни, за да могат да отговарят на новата естетика и спектакълът да бъде атрактивен за публиката. Дори да не са толкова слаби, трябва да съумяват да изпълняват трудни във физически план задачи. Движиш се повече, тичаш, пееш във вода до шия. Това са модерните схващания“, казва дивата.
Спомня си как, за постановката на „Аида“ на фестивала в Брегенц, Австрия, преди близо 10 години, трябва да влезе в Боденското езерото по стълби и да пее оттам. „От двете ми страни имаше водолази, които пазят да не паднеш в дълбокото. Под дрехите бях с неопренов костюм и наколенки. После трябваше да коленича върху сцената, която беше направена от метална мрежа. – разказва сопраното – Бях махнала наколенките, за да се чувствам по-подвижна, и получих травма в коляното. Дори не го разбрах по време на представлението, тогава адреналинът скача и не усещаш болка. След това трябваше да се лекувам, имах предложение да играя в „Мадам Бътерфлай“, но не можах да го поема. Слава Богу, че нямаше нещо по-сериозно, защото вече след месец пеех в премиерата на ,,Отело“ в Сан Франциско.“
Разкрива, че с годините гласът й се е променил. Днес си дава сметка, че това е заради храната и начина на хранене. „Преди бях много по-слаба, поддържах се с хранителни режими, с лишения, гладуване. В един момент човек спира да пази диети, започва да се храни по-балансирано“, доверява Цветелина и размишлява: „Храната като че ли дава сила на гласа. Ето че когато дебютирах като Турандот, пях тази роля и на престижния оперен фестивал в Сплит – не съм знаела, че мога да го направя, защото за Турандот се иска волюм (мощ). Успехът ми беше донякъде изненада за мен, защото моят глас не е като на Гена Димитрова, която беше еталон за изпълнението на Турандот, но се получи. Колегите и критиката го забелязаха и ме канят за тази роля.“
Убедена е, че видът глас говори за човека. Според нея басите са малко по-задълбочени, докато тенорът е по-емоционална личност. Съчувства на тенорите и на сопраните, и на себе си в това число, защото „те, горките, влизат в неестествена позиция за човешкия глас. И като че ли най-бързо се амортизират“.
Суеверна ли е? Не крие, че винаги носи една икона на Исус, която намерила, докато репетирала за първия си международен конкурс в Италия. Спечелила конкурса, след него – още един. Оттогава иконата е винаги с нея.
Идолите на Цветелина Василева. „И Гена Димитрова, и Гяуров са идоли за мен. – споделя звездата – С Гена пях в няколко постановки на „Турандот“, а с Николай Гяуров в „Дон Карлос“.“
С Гена Димитрова са делили една гримьорна. Цветелина сравнява нея и Гяуров: „Тя беше много респектираща като личност и характер, докато Гяуров беше много добър, мек човек. Като говореше, от него течеше една благост. Той ме харесваше, защото смяташе, че имам сходство в тембровата характеристика на гласа със съпругата му Мирела Френи и все ми го повтаряше.“
Българката е убедена, че най-големите са най-скромни. „С Анна Нетребко кариерите ни започнаха почти едновременно, моята се разви малко по-рано, но пък тя стана суперстар след това. Тя е номер 1, но се запази в годините такава, каквато беше в началото“, коментира руската звезда Цветелина Василева.
До ден-днешен я вълнува Мария Калас. „Меломаните говорят – тембърът й е остър. Не е като на Рената Тебалди или Френи, които като запеят, сърцето ти притреперва от красотата на гласа им. Но Калас… тя те помита с вълна от чувства. Нейната техника е да подчини всичко на образа. Ако я проследиш как пее Тоска, виждаш, че тя е един абсолютен професионалист и е спазила точно ремарките на композитора“, анализира родната дама на оперната сцена.
„В личен план ние сме най-скучните хора“, шокира примата. Според нея блясъкът на професията е част от оперния пиар, от желанието да се привлекат хора. „Иначе животът ни е режим, пътуване и релакс, за да оцелееш. Най-добре си почивам с уединение – да мълча, да гледам телевизия, да чета и с шопинг. Дали ще гледаш дрехи, обувки, бижута, няма значение, важно е, че самата мисъл се отклонява от гласовия апарат. Ако отидеш на ресторант, трябва да си само с близък човек или сам, за да нямаш много комуникация или да се надвикваш“, разкрива още Василева.
Много се трогва от сърдечните пожелания, написани от почитатели преди и след спектаклите й в имейли, във Фейсбук, или оставените малки подаръчета и картички в гримьорната й. С умиление си спомня за малкото букетче от диви ягоди, оставено за нея след спектакъл в една от първите й професионални изяви – от него цялата гримьорна потънала във вълшебно ухание…
