Въпросът има ли лъжа в театъра има прост, кратък и неверен отговор – че няма лъжа. Има и още един отговор: сложен и дълъг. Тези думи принадлежат на театралната режисьорка Ани Васева. И именно те са в основата на това тя да напише книга тъкмо по тази тема.
Нейното име може ви е познато от визуалните ѝ проекти, като сценограф, преводач или продуцент.
И въпреки че „много артистичните хора“ обикновено не се занимават с теоретични проблеми, Ани Васева прави и това. Ето защо в сряда е представянето на книгата ѝ „Театър и истина“.
В рамките на близо 700 страници режисьорката се опитва да отговори на въпросите: наистина ли се случват нещата в театъра; събитията на сцената действителни ли са и главното – лъже ли се в театъра. И още: каква е разликата между „наистина“ и „истина“ в театъра?
Васева изследва възможностите, които тези въпроси разтварят пред нас – да открие как театърът едновременно е наистина и не е, и как това не е лъжа, казват издателите от „Метеор“.
В теоритичният разрез както публиката, така и изследователите на театралното изкуство ще открият и анализи на проблеми като ефекта на отчуждението при Брехт, естественото при Станиславски, възможността при Арто, биомеханиката при Мейерхолд. И още: как театърът е игра според Шехнер, защо ролята е призрак според Коклен, както и защо актьорът може всичко, допълват от „Метеор“.
Специално внимание е отделено на явления като „реалистичен театър“, „условен театър“, „политически театър“.
„Политически театър може да значи много неща спрямо контекста, в който се употребява“, казва Васева пред Свободна Европа. И започва тяснопрофесионален разговор, в който засяга творчеството на Бертолт Брехт и Ервин Пискатор. В обяснението си Васева се връща до първата половина на 20-и век, обръща внимание на последните две десетилетия от настоящия, и прескача за малко до античността.
После заключава: „Театърът принципно е политически изкуство. Както политиката е по същество начинът, по който ние живеем заедно като общност и регулираме този наш съвместен живот, така театърът е вид живеене, да не говорим че от самото начало на своята история се занимава с погледа върху общото живеене“.
Изследването не е единственият критически текст на Васева. През 2017 г. тя издава първата си самостоятелна книга „Що е то съвременен танц“.
Ани Васева е родена през 1982 г. В София. Дъщеря е на актьора и бивш директор на Народния театър Павел Васев. Гимназиалното си образование получава в класическата гимназия в София. Впоследтсиве завършва театрознание и режисура в НАТФИЗ. Има докторска степен към Института за изследване на изскуствата към БАН.
Първите ѝ постановки са дипломният ѝ спектакъл „Свидригайлов“ по Достоевски в „Сфумато“.и „Присъствия“ в AirSpace – и двете през 2008 г.
Същата година заедно с философа Боян Манчев поставят началото на група „Метеор“. Групата е с непостоянен състав, но членовете ѝ наричат себе си съмишленици и работят със сценични, визуални и текстови художествени и критически форми. През 2010 г. към нея се присъединява и актьорът Леонид Йовчев.
Ани Васева пише част от текстовете за постановките си, някои от тях в съавторство с Манчев. Била е и сценарист на предаването „Библиотеката“ в ефира на БНТ.
Сред постановките, с които е позната в България, са „Лъвкрафт“ (2016), „Тотална щета“ (2016), „Малдорор“ (2015), „Пиеса за теб“ (2014), „Фаетон: изверги“ (2013), „Всичкоядецът“ (2012), „Франкенщайн“ (2012), „Пиеса за умиране“ (2010), радиопиесата „Болен“ (2010) и др.
Сред визуалните ѝ проекти са „Още тук. На архипелага на метеорите“ (съвместно с Георги Шаров, Нощ на музеите Пловдив, 2015), „Горгони в депото или Апокалипсис сега“ (съкураторка с Моника Вакарелова и Боряна Росса, част от проекта „Другото око“ на Мария Василева, СГХГ, 2013), „Вътре-вън“, (инсталация в рамките на изложбата „Любов“, курирана от Мария Василева, галерия „Райко Алексиев“, 2012).
