АНТИЕВОЛЮЦИЯ
Откъс от „МЕТАМОРФОЗА“
„Тъмно е като в моята душа. И всичко се разпада… Страната се разпада…, като мен… Тя е ограбена от гъсениците, а моята душа се чувства ограбена без моята Прокурорка… Дори вече няма Волги по улиците… Замениха ги и тях… Пренесоха балите с пари в багажниците си и ги дадоха за старо желязо… За да няма свидетели… За да не помни никой злодеянието им, което извършиха срещу собствения си народ…Но аз помня… И няма да го забравя никога…
Боготворят крадците и мошениците. Боготворят, тези, които ги ограбиха, а всъщност…, всъщност трябва да ги презират, да ги мразят…, да ги унищожат дори. Ако беше се появил, някой човек…, някой учен…, някой математик…, някой, който е открил лекарство, за да може да се лекуват децата, дори нямаше да го забележат… Нямаше и да са чували за него… Никой нямаше да го познава… Антиеволюция…, това е антиеволюция… Объркана ценностна система… Пирамидата е обърната на обратно… Тази страна вече няма бъдеще… Ще оцелеят само боклуците…, сганта…, утайката на обществото. Другите ще измрат… или ще емигрират. Гените им няма да се предадат на поколенията… Ще се предадат само гените на идиотите и държавата ще се изроди и ще се превърне в държава на идиоти, обречена завинаги да е на опашката на цивилизацията и да чака за помощи… “
Откъс от книгата „Метаморфоза“ от Хасан Ефраимов
Прочетете разказът на Хасан Ефраимов Джанки в Манхатън
