Двете формации – АПС и ДПС-Ново начало са сред променливите величини, от които зависи дали ще може да се състави кабинет и под каква форма ще бъде той.
Социологът Стефан Георгиев отбеляза, че при ДСП и АПС се наблюдава процес на много силна мобилизация.
„АПС е първа политическа сила извън страната. Сумарно вотът за двете формации е близък до това, което наблюдавахме в средата на годината, но е малко над него. Кметове, представители на местната власт, местни лидери на общности най-вероятно са оказали влияние върху този ръст”, каза още Георгиев и отбеляза, че е важно да се види как двете формации ще се държат след изборите и дали ще бъдат конструктивни партньори.
Пред БНР социологът посочи, че е важно и какво парламентарно поведение ще имат МЕЧ и „Величие“, ако и двете формации прескочат бариерата от 4%. „Ако и „Величие“ са вътре, имаме хипотеза, при която НС ще бъде съставено от девет формации. Съставянето на правителство с толкова фрагментиран парламент е много сложна задача.
Ще видим също дали при двете ще има консолидирани парламентарни групи, или такива, които съществуват под риск да бъдат разцепени“.
Георгиев добави, че като цяло партиите, които от няколко години са на терен, стабилизират своя резултат.
„Предизборните кампании традиционно се фокусираха върху ядрата, но този път имаме леко разширение на тези ядра, малко протягане към периферията“.
Една от интерпретациите за повишената избирателна активност беше, че тя се дължи на купения вот, каза той, но отбеляза, че това е трудно доказуемо, особено при положение, че се наблюдава ръст при всички формации.
„Не съм сигурен, че това с контролирания вот, купения вот е достатъчно убедително обяснение за повишената избирателна активност. Даже ми се струва малко неправдоподобно“.
Заедно с лекия ръст на хората, отишли до урните, обаче се забелязва и ръст на вота „Не подкрепям никого“ в цялата страна.
„Той вече се установи като системна практика“. Тези, които не отиват до урните, не намират предложение, което да отговаря на техния интерес, обясни още социологът.
„Мнозинството от българските граждани казват „Не искаме да легитимираме“. Отказът от гласуване преминава през отказ от легитимиране на тази формула на управление.
На тези избори имаше почти 30 участници, от които гражданите можеха да избират, но въпросът е какво предлагат. Ако се вгледаме в есенцията, в съдържанието, при положение, че имат политическа платформа, общо взето се разказва едно и също. Българските граждани са поставени в ситуация да избират между много сходни постановки. Има сериозна криза. Нещо, което българският политически елит не успява да засече”.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
