Каварна едва ли щеше да бъде водещ курортен център, а Калиакра световноизвестен археологически и природен резерват, ако не бе подвига и саможертвата на Еранос Ераносян- Избавителя. Човекът с главно Ч, който спасява населението от издевателства и унищожение. Крепостта на нос Калиакра пък е трябвало да бъде изравнена със земята. Заповедта е дошла от Високата порта, малко преди Освобождението на града от турско робство. Цялата история е прелюбопитна и заслужава да бъде залегната в часовете по история! Защото ако не бе човека горе на снимката, реално руснаците нямаше кой да освобождават- точно преди 140 години.
[ad id=“225664″]
По- време на Руско-турската освободителна война (1877 г.), каварненци въстават в защита на града срещу башибозушки и черкезки отряди. Герой от Руско- турската освободителна война от 1877 – 1878 година е именно Еранос Ераносян, родом от Добрич (09.04.1844 г. – 19.07.1877 г). Исторически документи сочат, че по време на войната, арменецът е началник на военния телеграф в Балчик. Решаваща роля по- време на Каварненското въстание от юли 1877 година са изиграли двама души. Андрей Василев – Амира застава начело на защитата на Каварна. Телеграфистът Еранос Ераносян рискува, и на своя глава изпраща телеграма за помощ до всички дипломатически представителства в Цариград. „Каварна се вдигна в защита мъжествена. В кърви потъна. Из пепелища израсна.”
Този надпис, изсечен върху паметника на Каварненското въстание посреща всички, които влизат в морския град. За това въстание обаче като че ли не се знае много. През юли 1877 година Каварна се превръща в арена на страшни кръвопролития. Добруджа, която остава далеч от арената на бойните действия вижда всички ужаси на издевателствата. Така тя осъмва оградена от башибозуци и черкези и Каварна, обсадена от 3 хиляди души, решава сама да се защитава. Единствено тя от цяла Добруджа решава да брани своя град. Така начело на самозащитата застава Андрей Василев Димитров – Амира. Умен, интелигентен, за кратко време Амира успява да накара всички да воюват за града си, но след 17 дни Каварна е опожарена и почти напълно разрушена.
Тези, които успяват да се спасят от черкезките кланета се укриват в училището. Високата порта не се отзовава на молбите на местните за защита на населението. Спасение все пак идва, след намесата на телеграфиста от Балчик Еранос Ераносян. Той остава в историята на Каварна под името Избавителя. Ераносян се решава на почти невъзможната за един султански военен телеграфист стъпка – да изпрати телеграма до всички дипломатически представителства в Цариград. Текстът на телеграмата е запазен, тя гласи „В този момент избиват християнското население в Каварна, който е на половин час път от Балчик. Ако никоя човешка помощ не дойде, до утре всичко ще бъде свършено. Направете тази телеграма достояние на всички посланици.”
[ad id=“225664“]
Дипломатите реагират веднага пред Високата порта и принуждават турските управници да изпратят военни кораби, макар преди това многократно да отклонява молбите на каварненци. На 22 юли в опожарения град влизат черкезки конници. Те идват с две военни оръдия, дадени им от военното командване в Хаджиоглу Пазарджик (Добрич). Пред него те представят каварненци за комити и бунтовници. Почти едновременно с черкезката конница в пристанището пристигат и два военни кораба. От тях слизат отряд моряци, придружени от балчишкия каймакамин и Еранос Ераносян. Моряците стигат до училището и успяват да изведат останалите тук жители. В този момент проехтява изстрел и черкезки куршум пронизва в челото Еранос Ераносян. Пада една от последните и най- свидни жертви на въстанието, чийто аналог в българската история е Баташкото клане. Оцелелите от въстанието се включват в помощ на руските освободители, като отново начело на четата е Амира. Преди 10 години през зимата, признателните каварненци откриват паметник на Еранос Ераносян, известил Европа за изстъпленията на башибозуците по- време на Каварненското въстание от 1877 година.
