Някъде бях прочела или чула, всъщност не е важно откъде го знам, но 100% съм съгласна : Семейството е като архипелаг, състои се от много малки и по-големи острови, самотни, но част от едно цяло. Бавно, но сигурно с времето се отдалечават един от друг, но остават заедно – като архипелаг. Какво ги свързва и крепи? Дълбоката, невидима нишка на гените, дълголетните традиции, втъкани в семейния неделен обяд или общата уютна трапеза на Бъдни вечер и Коледа, вярата, че когато пропаднеш- някой от тях ще ти подаде ръка и ще те измъкне, раждането на дете…смъртта на близък.
[ad id=“263680″]
Всеки остров е самотен, както са самотни старците, очакващи децата да се върнат, всяко дете е нов остров, откъснал се от майчината плът и поел в океана на неизвестното. И независимо как: с лодка или със сал, с хеликоптер, с плуване или само с мисъл – вярата, че винаги можеш да стигнеш до другия остров- част от архипелага, понякога е единствената връзка, която те държи на повърхността на бурния океан, наречен живот.
