На 18 януари православната църква почита свети Атанасий Велики. Той е роден през 295 г. в Александрия. Родителите му – бедни християни – го оставили да служи в църквата по личната препоръка на архиепископа на Александрия св. Александър.
Веднъж св. Александър видял от прозореца си деца да играят на „кръщаване“ и бил силно впечатлен от момчето, което кръщавало. Малкият Атанасий изпълнявал ритуала съвсем като истински свещеник и все още не подозирал, че това ще прави и занапред, ще получи високо образование, ще развие бляскави способности.
Животът му преминал в борба с останалите вери. Особено разпространено било тогава вярването, че Христос е по-нисш от Бога, защото е сътворен, има начало във времето. По време на Първия вселенски събор се проявил с познания и възможност да доказва тезата си, да оборва противника.
Последвали петнадесет години изгнание. Като изгнаник написал трудовете „Против езичниците“, „Против арианите“, „За въплъщението на словото“, „За Светата троица и за Светия дух“, „Житие за св. Антоний Велики“, прекрасни проповеди и послания, тълкувания на много книги от Светото писание. Свети Атанасий умрял на 2 май 373 г. и на този ден има отделен празник (Летен св. Атанас).
На 18 януари църквата чества светеца заедно с архиепископ Кирил. Двамата спасили християнството от арианството и несторианството. Култът към св. Атанас и към неговия „събрат“ аскет и пустинник св. Антоний се разпространява широко през IV и V в. и това проличава по многобройните църкви и манастири, носещи имената им.
Изобразяват св. Атанасий, благославящ с дясната си ръка и държащ затворено Евангелие в лявата, понякога заедно със свети Власий.
В народната митология Свети Атанас, наречен Безсмъртни, е господар на зимните студове, ледове и снегове, на зимните облаци и ветрове. Ветровете държи заключени в една пещера, а зимните облаци и мъгли са опашките на страшни змейове, с които те пият вода от езера и реки и грабят момите от хорото.
През зимата вихрушките и бурите владее св. Атанас. През лятото – св. Илия. Те са колкото различни (празнуват се в средата на двата най-различни сезона), толкова и обвързани в един общ повелител на природната стихия. Затова денят на единия светец бележи средата на зимата, на другия -средата на лятото.
Според поверието на Атанасовден („сред зима“) зимата тръгва да си ходи. Обръща я сам св. Атанас, възсяда коня си и по копринена риза изкачва върха на планината, откъдето вика гръмогласно: „Иди си, зимо, да дойде лято!“
Друго поверие е, че светецът забожда главата си в земята и така я затопля. При всички случаи се смята, че на Атанасовден денят нараства, „колкото скача 3-годишен елен“.
В житийната литература светецът е описан като победител чрез словото си. В народната – като мекушав и кротък старец, който стига до познание по криволичещите пътища на заблуди и търсене, като митичен ездач закрилник, като сприхав пастир. Народът ни е изваял и друг, по-поетичен образ на този светец – грамаден конник с висок калпак, страховит митичен ездач, който в полунощ обикаля селото, пази го от демони и болести. Понякога св. Атанас е изобразяван като митичен пастир – персонаж, свързан с дивата природа, с неусвоеното от човека пространство. Той затопля времето и подготвя пролетната сеитба, но изисква да му се поднесе в знак на почит курбан като на св. Георги.
Според народния израз „зимният Танасовден разтуря празниците, които св. Петка повежда“. Завършва един дълъг празничен цикъл. Свършват и годежите и сватбите. Наближава период на пост и въздържание. Започва нов преход на сезоните, на труда, на нагласите. Ритуалите и обредните действия отбелязват този преход, съдържат посветителски елементи, свързани са отново с гадания за брак и промени.
Който не е успял да заколи на Коледа прасе, може да го стори на 18 януари. Затова наричат празника Втора Коледа.
Свети Атанас се приема като християнизирана версия на небесния зимен огън, на зимното слънце, свързва се с боговете на огъня. Затова се правят първите ритуални почиствания на конаците и аязмата*, свързани с празничния танц на нестинарите.
В някои райони срещу Атанасовден на открито, в параклис или на висок хълм се чака изгревът със запалени огньове. Пак на открито се редят трапези, пеят се песни, вият се хора, прескачат се огньове. На връщане се берат кокичета, кукуряк и бръшлян в чест на идващата пролет.
Представата за светеца като повелител на чумата изисква приготвянето на курбан на болестите. Колят се черна кокошка или черно агне. С кръвта на жертвата се намазват челцата на децата.
Курбаните са лични и общо-селски. Селището коли жертвата на определено място, което се свързва с легендата за доброволната жертва на елена или с района, откъдето някога била прогонена чумата. Коли се мъжко животно и от приготвения курбан трябва да вкуси всеки член на селището, за да не се разболява от тежки и неизлечими болести.
Жените масово пекат и раздават по съседи и познати питки (благи, медени, чумени), намазани с мед, като застават най-често на кръстопът. Тестото за питките се замесва от девойки, млади невести или най-здравата и многодетна жена в селището. Отгоре се дупчат с вилица, за да бъдат далече от шарката малките, и се боде стрък босилек.
Моделират се тестени кученца от хляб, защото чумата се бои най-много от кучето. Пекат се три кравайчета, едното от които майката хвърля на покрива или в комина (за „лелята“). Важен елемент в честването са семейните трапези – служби (наричат се още слава, светец) в чест на християнския патрон, закрилник на фамилията. С тях се почитат и мъртвите праотци.
Извършва се обичаят побратимяване, свързан с представата за светците Антон и Атанас като братя близнаци.
На Атанасовден не се работи нищо – за предпазване от шарка (наричат болестта „цветето“), синя пъпка, обриви и язви.
Ако на Атанасовден е топло и снегът се топи, ще има плодородие през годината.
Ако времето е хубаво и не вали сняг, следващата зима ще започне рано.
Колкото е дебел снегът на Атанасовден, толкова плод ще даде лятото.
На трапезата задължително трябва да има пиле и пита с мед. Приготвя се свинско с бамя.
Имен ден имат Атанас, Атанаска и производните им – Атанасчо, Ате, Ато, Аце, Ацо, Ачо; Ата, Атанаса, Атанасия, Атче; Наско, Насо, Наце, Начо, Нашо, Насьо; Наса, Наска, Наца; Танас, Танко, Тано, Таню, Тасе, Таско, Тасо; Тана, Танаска, Танче, Таса, Таска.
