На 21 февруари 1882 година Константин Иречек изказва похвала за излезлия от печат същата година “Статистический календар на Старозагорски департамент за 1882 година” Освен ценните данни в книгата е публикувана първата следосвобожденска статия за историческо минало на Стара Загора. Неин автор е Атанас Илиев.
Атанас Илиев е роден на 2 февруари 1852 година в Стара Загора (Ески Заара). Учи в гимназия в Стара Загора, Пловдив, Табор, Прага и Белград. От 1874 до 1875 г. е учител в Стара Загора. През 1878 г. учителства в Горна Оряховица.
В периода 21 юли – 9 ноември 1878 г. е председател на Окръжния съвет в Елхово, а от 9 ноември 1878 до 31 май 1879 г. е Околийски началник на Елхово. От 1884 до 1885 е окръжен управител на Стара Загора, а през 1885 – 1886 на Шумен. От 1888 до 1892 г. е учител в София. Той е дългогодишен учител и директор на Девическата гимназия в родния си град (1892 – 1900; 1903 – 1905).
От 1900 година е действителен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. Между 1900 и 1903 г. е началник на училищния отдел при Българската екзархия в Цариград. Депутат е в V ВНС през 1911 г. Умира на 21 февруари 1927 година.
Личността и делото на Атанас Илиев са обект на исторически изследвания във връзка с развитието на образованието и учебникарската книжнина в Стара Загора в края на ХІХ в. Някои съвременни историографски прегледи отчитат и неговата активна събирателска и продуктивна изследователска работа, свързана с българските обреди, практики и фолклор.
Приносът на Атанас Илиев като проучвател на миналото на Стара Загора и инициатор на създаването на местен музей остава недооценен.
Неговата поредица публикации “Из историята на града Стара-Загора” започва да излиза на страниците на вестник “Ст.-Загорский глас” през 1912 г., с мото “Наш’та Заара нийде я няма” и разказва за любопитни подробности от миналото на града.
