Атанас Пеканов в 46-то Народно събрание. Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group |
Природният газ е една от малкото алтернативи за Маришкия басейн, коментира вицепремиерът по европейските въпроси Атанас Пеканов по време на дискусията „Пътят към COP 26: Изборът на България“, организирана от платформата Move.bg. Той беше категоричен, че въглищната енергия ще става все по-скъпа заради въглеродните квоти и политиката за опазване на околната среда.
Според вицепремиера газът може да донесе баланс за енергийната система. Много държави го приемат за преходно гориво, защото то може бързо да замести въглищните мощности и да покрие несигурността в доставките на възобновяемите енергийни източници.
Според Боряна Каменова от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) обаче замяната на въглища с природен газ е закъсняло решение и трябва да бъдат търсени други алтернативи. Тя отбеляза, че природният газ също отделя въглероден диоксид с изгарянето си и на производството също ще бъде засегнато от скъпите квоти за парникови газове.
Пеканов беше категоричен, че трябва да бъде съвсем ясно за какъв период от време ще се използва природният газ, но в момента няма никакви разчети. Страната ни е заявила пред Европейската комисия, че ще намали емисиите, но няма никаква визия как ще стане това.
Вицепремиерът даде за пример Чехия, където през 2018 година е създадена специална комисия, която изготвя три плана за постигане на въглеродна неутралност. На базата на препоръките и анализите парламентът е приел дата за отказ от въглищата 2038 година, отбеляза той.
У нас няма задълбочени анализи и това затруднява взимането на правилните решения. Пеканов критикува закриването на Агенцията за макроикономически анализи от бившия министър на финансите Симеон Дянков. Затова и едно от предложенията в Плана за възстановяване е създаване на подобна институция.
Служебното правителство разработва стратегия за развитието на въглищните региони до 2027 година, за да може страната да подаде Плана за възстановяване. Като цяло планът е готов, с изключение на изчистването на въпросите, свързани с енергетиката. Към момента само България и Нидерландия не са подали заявката си за парите за възстановяване, които ЕС отпуска на своите членове.
Пеканов допълни, че 2027 година е крайният срок за използване на европейските средства по тази схема и затова се съсредоточаваме до тази дата, но е нужна дългосрочна стратегия с конкретни мерки, стъпки и дати.
По време на дискусията не беше посочено каква е най-подходящата технология, която може да замести въглищния комплекс. Според доц. Косьо Стойчев от СУ „Св. Климент Охридски“ бизнесът сам ще намери най-подходящата и икономически обоснована технология.
Боряна Каменова отчете, че голяма част от територията на страната ни е защитена от НАТУРА 2000 и това затруднява изграждането на нови ВЕИ, но пък добро решение е изграждането на покривни инсталации. Тя препоръча изграждането на карта, в която да се посочат най-подходящите места за изграждане на възобновяеми източници – вятър, слънчеви панели и т.н. „Не бива да се работи на парче, а по-цялостно да се гледа на нещата“, допълни още експертът.
Енергетиката е важна за постигането на успеха, защото предстои електрификацията на много сектори – електромобилите, отопление с ток и други, припомни Димитър Енчев, управляващ партньор в PostScriptum Ventures. Според него през последните 20 години управляващите са неглижирали световните тенденции в развитието на сектора и затова и сега решенията са толкова трудни.
