Талибаните използват и завзети от местните военни части автомобили. Снимка: EPA/STRINGER |
Краят на чуждестранното военно присъствие в Афганистан било нещо добро… Членовете на афганистанското правителство изказваха през последните месеци пред западните си колеги това странно твърдение, когато говореха за неочакваното решение на американския президент Джо Байдън да оттегли щатския президент. Дори президентът Ашраф Гани нарече решението, въпреки всички критики, възможност за страната си – дотолкова, доколкото сега афганистанците можело да преодолеят вътрешните си разделения и ще се съберат, за да защитават републиката. Това бил моментът на яснота, моментът на тежки решения.
Този момент действително дойде, но е по-различен от планираното – и дойде много по-бързо от очакваното. Провинциалните столици във всички части на страната паднаха като домино, докато накрая остана само Кабул. Който също падна без съпротива. Армията бе прегазена. Старите военачалници, на които Гани и неговите последователи възлагаха надежди са пленени или избягали в чужбина.
Фактът, че разкриха Ислямска република Афганистан като къща от карти, трябва да се разглежда от талибаните като доказателство за тяхното превъзходство. В продължение на двадесет години те проклинаха правителството на Кабул като марионетка на Америка и осъждаха чуждата окупация на Афганистан. Но ислямистите можеха да предложат повече от реториката: триумфалният им поход беше добре подготвен във военно и политическо отношение. След 2001 г. талибаните умело разшириха базата си сред населението. От отдавна те не се състоят само от пущуни. Това им позволи да се закрепят на север, който някога бе бастион на противниците им.
Те показаха професионализъм и по отношение на външната политика: отдръпнаха събеседниците си на Запад в продължение на месеци и години с предложения за разговори тук и бутафорни преговори там, докато тихо наблюдаваха как желанието за прекратяване на изтощителната мисия в Афганистан се увеличава на различни места в света – във Вашингтон, Брюксел и Берлин. В същото време те установиха контакти с регионалните сили, от чието сътрудничество ще бъдат зависими в бъдеще.
В ретроспекция никой няма да може да каже, че не е било предвидимо как ще се развият нещата. Дали завръщането на талибаните на власт е било неизбежно – това е по-трудният отговор. Фокусът сега е върху това как ще продължат нещата за хората в Афганистан. Броят на убитите и ранените цивилни бе два пъти по-висок през първата половина на годината в сравнение със същия период на миналата година.
Фактът, че наскоро няколко града бяха предадени без бой, шокира мнозина, но можете да видите и реализма на отговорните, които искаха да избегнат по-нататъшното кръвопролитие. Във всеки случай те се държаха не по-цинично от американското правителство, което действаше като обидено дете, когато се сблъска с нови оценки, че афганистанската армия ще бъде изтласкана по-рано от очакваното. Какво би спечелила страната и Западът, ако талибаните бяха взели властта едва след шест месеца или година по-късно, след още повече смъртни случаи?
Ислямистите трябва да са наясно, че в международен план имиджът им до голяма степен ще зависи от това как ще се държат сега. Ще има ли публични прояви на отмъщение и жестоки сцени? Или ще позволят малко свобода поне в Кабул? Сега и талибаните са изправени пред момента на сериозни решения.
