Снимка: EPA/AKHTER GULFAM |
Сега, когато изтеглянето на американски войски от Афганистан ще приключи скоро, а войските на другите партньори от НАТО вече са напуснали страната, цари едно общо недоумение: Може ли настъплението на талибаните да бъде спряно? Как може да се попречи на талибаните да установят радикално ислямско управление – в момент, в който те вече посягат към властта?
Едва в четвъртък стана ясно, че войнствените ислямистки бунтовници превзеха град Херат в западен Афганистан (третия по големина град в страната). Херат е един от най-големите градове в Афганистан и би бил единадесетата от 34-те провинциални столици в Афганистан, които бяха превзети от талибаните в рамките на няколко дни, докато войските на САЩ и НАТО се изтеглят.
Как реагира Западът?
От Брюксел възможностите за влияние са малко. Това, което досега правеше скромно впечатление, беше военното присъствие, но то вече не съществува. Заплахата от страна на германския външен министър, че ако талибаните създадат „халифат“, Западът ще намали помощта за развитие, няма да удари адресатите.
За Афганистан външният министър на Германия Хайко Маас очакваше мек талибански режим. Сега, когато на фронта се появява радикална ислямизация, подобна на аятолах, и елиминиране на демокрацията, изграждана в продължение на 20 години, той обявява, че Германия няма да „даде и цент повече на Афганистан“.
Междувременно САЩ вкарват още 3000 войници на летището в столицата Кабул: Те трябва да организират нормалното изтегляне на персонала на посолството. Държавният департамент на САЩ избягва подходящата дума „евакуация“, вероятно звучи твърде близо до „провал“. Великобритания от своя страна изпраща 600 войници в помощ на сънародници и афганистански преводачи, за да напускат район, който последователно беше в ръцете на СССР, военачалници, моджахидини, талибани и западни сили.
Поуките от сирийския провал
Би било правилно и разумно сега да се вземат предпазни мерки в случай на големи бежански движения. Можем само да се надяваме, че сме си научили уроците от опита със Сирия. Ако не искаме афганистанците, бягащи от талибаните, да си проправят път към Европа, то те трябва да бъдат правилно обгрижвани в региона.
По онова време помощта за онези организации, които се грижеха за сирийските бежанци в Йордания и Ливан, беше значително съкратена. Последиците са добре известни, една от които е наличието на силни опозиционни партии, основани на антибежанските настроения, в редица парламенти. Може би най-лошият сценарий няма да се сбъдне. Ако ли не, то още през есента ще имаме радикален ислямски режим в Кабул и вероятно милиони бежанци.
