Море от български автобуси, паркирани пред пазар в историческия турски град Одрин, издава мащаба на валутната криза, която възпрепятства пътя на президента Реджеп Тайип Ердоган към трето десетилетие управление. Това се чете в материал на Дмитри Закс за „Франс прес“.
„Изпълненият с джамии град в западния край на Турция е ранна столица на Османската империя, когато тя се разширява в Близкия изток и Европа през XIV и XV век. Сега това е мястото, където купувачите от България и Балканите – едни от най-бедните страни в Европа – отиват, за да се снабдят с всичко – от бельо до орехи – на частица от цената им у дома“, се чете в материала.
„За нас кризата е добра, но за турския народ е много лоша“, каза екскурзоводката Даниела Мирчева, преди да се качи на автобус обратно към родния си български град Ямбол. „Ние бяхме в подобна ситуация може би преди 10, 11, 12 години“, казва Мирчева, визирайки световната финансова криза от 2008 г. „Много е трудно.“
„Наполовина по-ниска цена“
Закъсалата турска лира се срина под тежестта на необичайния икономически експеримент, който Ердоган провежда в опит да увеличи подкрепата си преди изборите, които трябва да се проведат до средата на 2023 г. Ердоган подтиква централната банка да намали лихвените проценти, като горещо вярва, че това най-накрая ще излекува хроничния проблем с инфлацията в Турция. Както всички икономисти прогнозираха, това доведе до точно обратното. Потребителските цени се покачиха с повече от 20% годишно. Някои икономисти смятат, че този темп може да се ускори през следващите месеци.
Само от началото на ноември лирата е загубила една трета от стойността си. Тя беше започнала да губи по пет процента на ден, докато Ердоган не обяви нови мерки за подкрепа на валутата в понеделник, които успяха да спрат свличането.
И докато българските купувачи са доволни от цените в Одрин, то настроението сред турските търговци на пазара е мрачно.
„Унизително е“, казва Гюлсен Кая иззад щанда си, пълен с пуловери и зимни дрехи. „Вижте какво направи той с Турция!“
Ердоган залага на това, че евтината лира ще доведе до стимулиран от износа растеж, който ще постави Турция на пътя, следван от Китай по време на икономическата трансформация, която измъкна милиони от бедността и създаде нова средна класа.
Икономисти и дипломати, както и някои българи, се опитват да разберат защо Ердоган реши да промени курса си толкова драматично през последните няколко години.
„Мисля, че хората, които управляват Турция, ако направят нещата, които според мен трябва да направят, тогава лирата ще се върне на нивата, на които беше през лятото, много, много бързо“, каза българският купувач Тинко Гарев. „Много съм тъжен за турския народ, защото осъзнавам какво означават за него тези по-ниски цени“.
Високопоставен западен служител заяви, че спадът на рейтинга на Ердоган в повечето проучвания на общественото мнение до 30% е поставил ветерана турски лидер „в режим на политическо оцеляване“.
„Можете да изберете да не вярвате (на отделните проучвания), но траекторията е ясна“, каза служителят, който говори при условие на анонимност. „Той е на дъното на своята база на подкрепа.“
„Ние сме в шок“
Бюлент Рейсоглу ръководи пазара в Одрин от откриването му след преместването му от първоначалното място в Истанбул преди 15 години. Той казва, че броят на седмичните купувачи, които изпълват търговския му център, наподобяващ хангар, е нараснал от 50 000 на близо 150 000, откакто се е проявило цялото въздействие на кризата.
„Броят на чуждестранните купувачи се е увеличил четири или пет пъти“, казва Рейсоглу.
Въпреки това търговците печелят по-малко пари, тъй като допълнителните продажби са повече от компенсирани от дълбокия срив на лирата.
„Доставчиците ни изпращат нови ценови листи всяка седмица“, оплаква се търговецът на пазара Утку Битмез. „Всички суровини идват от чужбина, от Европа, Китай и Италия“, казва той. „Цената на тези продукти се е удвоила от миналата година.“
Рейсоглу каза, че наблюдава как търговците нервно следят последните обменни курсове на лирите на телефоните си.
„Ние сме в шок“, казва управителят на пазара. „Никой не е очаквал толкова голяма девалвация.“
Българските купувачи изглежда също изпитват смесени чувства от толкова изгодните за тях сделки.
„Местните хора не могат да си купят всички тези неща“, казва Иляна Тодорова, докато пазарува дрехи с дъщеря си тийнейджърка. „За обикновените хора това не е добре.“
(БГНЕС)
