Не ме е страх от нищо и никого, защото вече загубих най-важното нещо в моя живот – единственото ми детенце. Ще си търся правата до дупка в съда и ще искам той да получи най-тежкото наказание. Поведението му показва, че е безчувствен човек, у когото липсва емоция за отговорност и вина. Това заяви в интервю за „24 часа“ бащата на Сияна, която загина в катастрофа на отсечката по пътя Плевен – Луковит.
В злощастния ден тежкотоварен автомобил помита колата, в която Сияна се вози с баба си и дядо си. Според бащата на детето – Николай Попов, липсата на държава е убила дъщеря му.
„Искам да има съдебна отговорност в рамките на закона. Не съм казвал, че се отказвам от това да водя дела срещу шофьора. Въпросът е комплексен. След като разбрах, че този човек – водачът на товарния автомобил, дори не е слязъл да помогне на детето ми и на дядо му, които са тежко ранени, а е стоял в кабината си съвсем спокойно, за да си пие кафе, аз категорично ще си търся правата“, заяви Попов пред „24 часа“.
Баща изтъкна и изключително лошото състояние на пътя – той е много стар и се поддържа зле, с износен асфалт е, както и с изключително лоша маркировка. Още в първите часове след катастрофата стана ясно, че именно за тази отсечка многократно са подавани сигнали.
„Аз разполагам с писмо, в което се казва, че пътят е в чудесно експлоатационно състояние, което е безумно. Писмото е разписано от председателя на управителния съвет на АПИ и в тази връзка искам тези хора да си подадат оставките. Да не ми подхвърлят оставки на разни треторазредни чиновници от областното пътно управление в Плевен. Отделно има информация и за директорите на дирекции, които пряко носят отговорност в АПИ – следователно искам и от тях оставки. Трябва да се разследва пътят на сигналите и какво се е случило с тях, защото, ако те не са придвижени и не са взети мерки, както виждаме, че е станало, тук вече става въпрос за престъпна безотговорност и вина на съответните служители на АПИ и ръководството . Агенцията е призвана да пази гражданите и да създава условия по пътищата, които да не убиват хора. Вместо това се случва обратното, което връхлетя мен и семейството ми. За мен липсата на действие е престъпление и трябва хората, стояли зад бюро, за да клатят краката си спокойно, да си понесат отговорността“, казва Попов.
Той добавя, че лично е подавал сигнал за тази отсечка, че зимата не се чисти със сол, а с пясък, но се фактурира, че е чистено със сол. Според него тази лъжа дори не се прикрива от властите.
„Ако от АПИ си бяха свършили работата и бяха взели сигналите предвид, за да ги придвижат с елементарни мерки за 2-3-5-10 хил. лв., участъкът можеше да е обезопасен. Под обезопасен имам предвид – със знаци, че е опасен, да се сложат разделителни колчета, да се сложи и мантинела между двете платна. Ако всичко това, което не е толкова сложно, беше направено, детето ми щеше да е живо. Щеше да чака да започне училище, а не да му купувам гроб, за да го положа утре в него„, казва бащата.
По думите му оставките им са само началото.
Вчера стана ясно, че водачът на ТИР-а е бил осъждан за шофиране без книжка, имал е и глоби за превишена скорост.
„Такива хора, независимо от факта, че е бил реабилитиран, не могат да бъдат водачи на товарни автомобили. Осъждан е за шофиране без книжка и за каране в нетрезво състояние. Другото тревожно в моя случай е, че този човек е на 65 години. За мен не е логично да има толкова възрастни водачи. Независимо от това, че не е в пенсионна възраст. Да повериш на такъв човек 20-тонен камион, е равносилно на това да му дадеш бомба, с която да убива по пътя“, коментира Попопв. „Аз държа случаят и техническото състояние на камиона, убил детето ми и ранил брутално баща ми, да бъдат изследвани до най-малкия детайл.“
Бащата на Сияна разказа, че дядо й е дългогодишен служител на МВР, част от пожарната. По думите му възрасният мъж е образцов пожарникар, но и шофьор, защото няма нито едно нарушение на пътя.
„Лично с ръцете си, които са изпотрошени сега при катастрофата, е вадил хора от автомобилите и ги е спасявал. Десетки години го е правил, без да се оплаче, даже напротив – приемал го е като професионален дълг, но и като човек със силна емпатия“, казва Попов. „Известен е в цялата област Плевен и всички го познават. Сега той имаше тежката съдба да загине неговото внуче, което е отгледал, и в момента да се бори за живота си с натрошен череп. И да оживее, няма да иска да продължи живота си оттук нататък, защото обичаше Сияна повече от всичко. Отгледа я и тя беше най-голямата му слабост. Боли ме, защото тази ситуация е абсурдна и нелепа – баща ми, който помагаше на хора, пострадали в катастрофи, сега е блъснат от тир. Бабата на Сияна в момента на удара, за радост, е стояла на място, което не е засегнато. Тя и детето ми са били отзад, но нейната половина на автомобила е останала здрава. Майка ми е невредима, но дъщеря ми е мъртва. Линейката е дошла може би след час. Не мога да кажа със сигурност. Когато е пристигнала, дъщеря ми вече е нямала шанс.“
Попов казва, че не иска да прави крайни констатации за шофьора, защото на всеки му се случва волно или неволно да направи нарушение.
„Моето обяснение като човек, който е карал по този път, е, че той трябва да бъде спрян за експлоатация и движение, докато не бъде спешно ремонтиран и разширен, защото целият е в много лошо състояние. Представете си една река от асфалт, на която дори закърпените участъци с новия асфалт са криви. Във всеки момент вие може да излезете от пътя и да се убиете„, коментира той. „Той няма как да бъде напълно затворен, защото все пак икономиката на държавата трябва да се движи. Но функционирането му в този вид води до смърт. Виждаме я пред очите ни.“
За дъщеря си Попов казва, че е била прекрасно дете, много красиво и умно.
„Беше творец, който рисуваше прекрасни картини. Занимаваше се с творчество, изключително любознателна. Просто беше дете мечта. Не го казвам, защото е моята дъщеря. Всички, които я познават, ще го потвърдят. Сияна беше много добра. Двамата заедно сме спасявали животни, и то не един път. Тя се научи на това от малка. Дори ми е звъняла да ме пита дали може да купи храна на бездомно кученце. Беше едно голямо сърце. За жалост, завинаги остана дете. Само на 12 години! Но аз ще се боря с цената на всичко, защото моето всичко ми беше отнето. Няма да оставя хората, отговорни за смъртта ѝ, на мира. И ще го направя не заради себе си, а заради нея. Нямам какво да губя и не ме е страх от нищо“, казва той.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase. 
https://www.dnes.bg/ …
