Бебето, спасено след първата по рода си вътреутробна операция, стана на една година. Сигурно помните вдъхновяващата история на Християна, която се роди здраво момиченце след уникална операция, направена от две млади български лекарки – д-р Кристина Чачева и д-р Марияна Михова, разказват бТВ.
[ad id=“263680″]
Всичко започва преди повече от година, когато при редовен преглед лекарите установяват, че нероденото бебе събира вода в белия дроб. Прогнозата е, че няма да оцелее, а семейството е чакало детето 10 години. Две млади лекарки обаче решават да се борят за живота на Хриси още преди той да е започнал.
Акушер-гинеколозите д-р Чачева и д-р Михова си спомнят операцията, сякаш е била вчера.
“Напрежението е много голямо, но в момента на операцията няма страх. По-скоро е голямо съсредоточаване да се получи това, което правиш. Защото общо взето всичко е срещу теб, дори бебето”, коментира д-р Чачева.
Тя признава, че когато са успели, са почувствали огромно облекчение. „Паднаха ни едни огромни камъни от раменете”, допълва лекарката.
Докторите се радват, че виждат как малката Християна расте.
И ако успешната операция е един от големите успехи в кариерата на двете лекарки, то в живота на Йорданка Михайлова раждането на малкото й момиченце е чудо.
[ad id=“225664″]
„Те са не човеци, а те бяха за нас светила! Господ ни помогна. А те го направиха да е истина”, споделя майката.
Родена 2 месеца и половина преди термина, Хриси расте напълно здраво и усмихнато дете.
„Аз имам чувството, че ще наследи на д-р Чачева и Михова професията! Че ще стане като тях – доктор. Те я орисаха”, смята майката.
А орисниците казват, че животът им не се е променил. „В крайна сметка човек си е същият. Става рано сутрин води си детето на училище. Животът продължава”, изтъква д-р Михова.
Продължава и каузата им. „Да се опитваме да променим нагласата, че не при всяко бебе, което има проблем, трябва да бъде прекъсната бременността, че има неща, които могат да бъдат поправени. Има шансове, които могат да бъдат дадени”, каза д-р Чачева.
Лекарките все още смятат, че за успехите им трябва да се говори тук, в България, и са благодарни, че в очите на пациентите си виждат най-често радост.
