Тийнейджърите от семейства с ниски доходи са изправени пред по-голяма опасност от затлъстяване, показва нов доклад на СЗО-Европа.
Документът подчертава нарастващите нива на наднормено тегло и затлъстяване и ниските нива на физическа активност, които са значими рискови фактори за редица незаразни болести, включително сърдечносъдови заболявания, диабет и рак. Toй се нарича „Здравословно поведение на децата в училищна възраст“ и е базиран на данни от 44 държави, пише clinica.bg.
Нездравословните хранителни навици растат
По-малко от двама от всеки петима юноши (38 %) ядат плодове или зеленчуци ежедневно, като тези стойности намаляват с възрастта (от 45 % при 11-годишните до 33 % при 15-годишните за плодовете и от 40 % до 36 % за зеленчуците). Обезпокоително е, че повече от половината юноши съобщават, че не консумират нито плодове, нито зеленчуци всеки ден.
За сметка на това консумацията на сладкиши и сладки напитки остава висока, като всеки четвърти юноша (25 %) съобщава за ежедневна консумация на сладкиши или шоколад. Oт 2018 г. насам се наблюдава увеличение, особено сред момичетата (от 23% на 27% за 11-годишните момичета и от 26% на 28% за 15-годишните момичета). Докладът разкрива и тревожна връзка между социално-икономическия статус и нездравословните хранителни навици. Юношите от семейства с по-ниски доходи са по-склонни да консумират сладки напитки (18% спрямо 15%) и по-малко склонни да ядат плодове (32% спрямо 46%) и зеленчуци (32% спрямо 54%) ежедневно.
Разпространението на наднорменото тегло и затлъстяването сред подрастващите отдавна е сериозен проблем за общественото здраве, като над 1 от 5 подрастващи са засегнати от него. Тази цифра се е увеличила след последното проучване през 2018 г. – от 21% на 23% през 2022 г. Процентите на наднормено тегло и затлъстяване са по-високи сред момчетата (27%), отколкото сред момичетата (17%).
Обезпокоително е, че юношите от по-малко заможни семейства е по-вероятно да са с наднормено тегло или затлъстяване (27% в сравнение с 18% от техните по-заможни връстници).
Липса на физическа активност
Докладът отчита и ниските нива на физическа активност сред подрастващите. СЗО препоръчва младите хора да се занимават средно поне 60 минути с умерена до интензивна физическа активност (MVPA) на ден. Докладът показва, че като цяло само 25 % от момчетата и 15 % от момичетата постигат 60 минути MVPA дневно, като участието им намалява с възрастта, особено сред момичетата (24 % от 11-годишните момичета спрямо 13 % от 15-годишните момичета).
Въпреки че 60 % от подрастващите изпълняват препоръката на СЗО за интензивна физическа активност (ИФА) поне три пъти седмично, този процент е по-нисък сред момичетата (51 %) в сравнение с момчетата (69 %). Отново се проявяват социално-икономически неравенства, като юношите от по-заможни семейства отчитат по-високи нива както на MVPA (16 % спрямо 26 %), така и на VPA (51 % спрямо 69 %).
Проблеми за общественото здраве
Дългосрочните последици за здравето от нездравословните хранителни навици, липсата на физическа активност и наднорменото тегло/затлъстяването в юношеска възраст могат да бъдат сериозни, включително повишен риск от сърдечносъдови заболявания, диабет тип 2 и някои видове рак. Тези състояния засягат не само индивидуалното благосъстояние, но и представляват значителна тежест за системите на здравеопазване и икономиките.
„Децата от по-малко заможни семейства е по-вероятно да изпитат неблагоприятни здравни последици, което може да попречи на тяхното образование, перспективи за заетост и цялостно качество на живот. Това затвърждава социалното неравенство и ограничава възможностите за възходяща социална мобилност.“, заяви д-р Ханс Клуге, регионален директор на СЗО за Европа.
Препоръки
В доклада се препоръчват всеобхватни стратегии, насочени към по-строги разпоредби за маркетинга на нездравословни храни и напитки на деца и юноши, насърчаване на здравословното хранене, повишаване на физическата активност.
Препоръчват се и разработване на специализирани интервенции в подкрепа на по-здравословното поведение на подрастващите, особено на тези в неравностойно положение. Тези интервенции биха могли да включват училищни програми, които насърчават здравословното хранене и физическата активност, инициативи в общността, които осигуряват достъп до достъпни спортни съоръжения и места за отдих, както и кампании за обществено здраве, които повишават осведомеността за значението на здравословното поведение.
Политиките следва да имат за цел да намалят социално-икономическите различия в здравеопазването, като гарантират, че всички млади хора имат възможност да водят здравословен начин на живот.
„Тези констатации са сериозно напомняне, че държавите могат да направят повече за формирането на здравното поведение на младите хора“, заяви д-р Кремлин Викрамасингхе, регионален съветник на СЗО/Европа по въпросите на храненето, физическата активност и затлъстяването.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
