Нидал е на 30. Избягал е от войната в Сирия и от 2015 живее в Бон. Тук той успява да постигне всичко, за което е мечтал: днес има работа, жилище под наем и приятелка.
„Чадърът ми е като Сирия. Счупен е“, въздъхва Нидал Рашоу, докато чака светофарът да светне зелено. 30-годишният сириец живее в Бон от началото на 2015 година. Още тогава започнал да учи усърдно немски, за да може по-скоро да си намери работа и да не зависи от социалните помощи. Първият му „дом“ в Германия бил бежански контейнер. Днес, близо две години по-късно, Нидал живее в жилище под наем. „Най-после имам всичко, за което съм мечтал. Имам работа, жилище, имам си дори и приятелка“, споделя той с неприкрита радост, докато върви по улицата. Тръгнал е към Ведиг фон Хайнен – човека, помогнал му да стигне дотук.
Доброволецът Ведиг фон Хайден прегръща сърдечно сириеца. „Ведиг винаги беше на мое разположение, голям късмет извадих с него. Ако не беше той, нямаше да мога да завърша курса по немски и може би все още щях да съм в бежанския приют“, споделя Нидал. „За нас той е нашият баща тук, в Германия“, добавя сирийският кюрд, като под „нас“ има предвид себе си и двамата си братя, които също живеят в Бон.
Когато получил бежански статут, Нидал, който в Сирия е бил учител по английски, веднага започнал да си търси работа. Кандидатствал за място към в администрацията на град Бон и го получил, тъй като знаел арабски, кюрдски, английски и немски език. Задачата му: да помага на млади мигранти да се приспособят към живота в Германия. „Сирийците ми се доверяват, все пак говоря езика им“, казва Нидал.
Има ли и други като него?
Случаят на Нидал е по-скоро изключение от правилото. Според данни на германското Бюро по труда, 74% от близо 300.000 бежанци, регистрирали се като търсещи работа до края на юни 2016, нямат професионално образование. Статистиката обаче все още не е изчерпателна. Окончателните данни може би ще очертаят по-различна картина на образователното равнище и професионалната подготовка на мигрантите.
Според Ведиг фон Хайден, броят на сирийските бежанци с професионална квалификация ще се окаже доста по-висок от очакваното. Откакто през 2008 година е започнал да се грижи за имигранти, Ведиг фон Хайден е помогнал на десетки да се устроят в Германия. Повечето се нуждаят от помощ в търсенето на жилища или когато имат нужда от медицинска помощ, казва германецът.
Днес Нидал печели по 1000 евро месечно – достатъчно, за да може да плаща наема за квартирата си. „В Германия живея добре“, казва той. Междувременно кара курс за социални работници и когато го завърши, заплатата му ще се повиши. „Само че обучението, което се води на немски език, не е никак лесно“, казва Нидал. Въпреки това, той явно се справя с живота си. Преди половин година се запознал с приятелката си, чехкинята Радка. „Тя е много красива и с нея се чувствам много добре“, споделя сириецът. Запознали се в един бар в Бон. Вече живеят заедно.
Нидал и Радка
За трудностите в Германия
Повечето сирийци, подобно на Нидал, искат да се интегрират колкото се може по-скоро в германското общество. Само че документите им често се губят в джунглата на администрацията и повечето служители даже не се и опитват да им обясняват нещата на друг език, освен на немски. Връзката с германците остава най-често повърхностна, а така двете страни не могат да се опознаят.
Особено след атентатите в Ница и Ансбах пропастта между имигрантите и германците се е задълбочила. Нидал споделя, че досега в Бон не се е чувствал дискриминиран, но същевременно го боли, че войната и терорът като че ли го съпътстват навсякъде. „Мисля, че като сирийци ние всички се чувстваме потиснати от тези атентати. Избягахме от войната, тероризма и насилието, за да дойдем в тази прекрасна страна, която ни прие с отворени обятия. Срамувам се, когато гледам по телевизията кадри на убийствени атентати в Германия.“
Животът на сирийския кюрд е пример за успешна интеграция в Германия. „Чувствам се изцяло приобщен. Не завися от държавна помощ, имам работа, имам си и приятелка“ – това е простичкото послание на Нидал.
