Вече е почти сигурно, че Финландия и Швеция ще се присъединят към НАТО. Това ще се превърне в най-голямото политическо и военно прекрояване на Европейската карта от времето, в което държавите от Централна и Източна Европа се присъединиха към военния съюз и ЕС на няколко вълни през 90-те години и в началото на новия век.
Най-големият въпрос вече не е дали, а кога Финландия и Швеция ще се присъединят към НАТО, дали ще го направят заедно и, вероятно най-важно, дали ще получат определени гаранции за сигурността си в периода, в който исканията им за пълноправно членство се разглеждат.
Можете да сте сигурни, че това е огромна промяна за двете страни, които не участват във военни съюзи след края на Втората световна война. За Финландия това ще е най-доброто решение и начин за освобождаване от образа „Финландизация“, останал от времето на Студената война. Тогава Съветският съюз оставя страната да остане независима, но упражнява сериозно влияние върху политическите ѝ решения.
За Швеция позицията на „неутралност“ е в центъра на политиката ѝ, ако не от векове, то поне от десетилетия. Страната успява да остане извън двете световни войни, а последният военен конфликт, в който признава, че участва, е войната срещу Норвегия през 1814 г.
С други думи това е голяма промяна и за двете страни.
Именно заради това прави сериозно впечатление колко бързо процесът по вземане на решение тече в Хелзинки и Стокхолм.
Решения в рамките на седмици
„Има преди и след 24 февруари“, каза премиерът на Швеция Магдалена Андерсон по време на визитата на финландската си колежка Сана Марин преди дни в Стокхолм. Войната на Кремъл донесе доста тревоги, а заплахите, които Москва отправи по повод заявеното намерение за присъединяване към НАТО, само усилиха решителността на скандинавските страни. Тя е толкова голяма, че и Швеция, и Финландия смятат да се присъединят без да провеждат референдуми.
70% от населението на Финландия подкрепя членство в НАТО.
Марин потвърди в Стокхолм, че финландският парламент и неговите комисии ще започнат дебат за присъединяването, но също, че се очаква решение „за седмици, а не за месеци“.
Вече обаче е ясно какво е решението. Близо 70% от населението на Финландия подкрепя членството. Дори двете популистки партии в парламента вече дават индикации, че ще подкрепят присъединяването. Очаквайте искането да се окаже на бюрото на генералния секретар на алианса Йенс Столтенберг още през май.
Засега изглежда, че Финландия води в процеса, но Швеция не е много назад. Управляващите социалдемократи, които защитават позицията на неутралност, в момента провеждат сериозни дебати. Според медийните публикации в страната премиерката Андерсон е твърдо за членство в НАТО. Четирите дясноцентристки партии са „за“ решението, а десните популисти „Шведски демократи“ са готови да го подкрепят, ако Финландия реши да се присъедини. Това означава, че има парламентарно мнозинство.
45% от шведите са за присъединяване към НАТО.
Последните проучвания показват, че 45% от шведите са за присъединяване към НАТО, но в случай, че това направи Финландия, подкрепата се очаква да скочи до 60%. В момента 33% от местните граждани са срещу влизане в алианса. Не се изнендвайте, ако видите Швеция да подаде документи малко след Финландия. В страната през есента има избори, а дотогава всички искат въпросите да са разрешени.
Затова идва въпросът дали двете страни ще се присъединят заедно. Засега Хелзинки и Стокхолм казват, че решенията им ще са индивидуални, но въпреки това министри от двете страни потвърждават, че имат ежеседмични и дори ежедневни срещи, за да обсъждат темата.
Ясно е и друго – НАТО ще приветства и двете страни с отворени обятия. Засега няма никакви индикации, че други членове имат проблем с присъединяването на двете страни, а Столтенберг ги нарече „съвсем близки“ до алианса, без дори да са негови членове. Армиите на двете страни често участват в учения на НАТО и са напълно съвместими с капацитетите на останалите страни членки.
На всичкото отгоре Финландия, която още поддържа наборната си армия, може да събере 280 000 войници заедно с допълнителни резервисти. Швеция пък идва с много развита високотехнологична военна индустрия. И двете страни са готови да постигнат целите на НАТО за отделяне на 2% от БВП за военни разходи.
Кога все пак могат да се присъединят?
Най-оптимистичният сценарий, който се дискутира в Брюксел, е двете страни да подпишат протоколите за присъединяване по време на срещата на страните членки в Мадрид на 29 и 30 юни. Такава скорост ще е безпрецедентна, но по думите на много дипломати „живеем в безпрецедентни времена“, в които старите процедури могат да бъдат пренаписани.
Външният министър на Финландия Пека Хаависто каза, че процесът по ратифициране може да отнеме между три месеца и година, докато 30-те национални парламенти обсъдят дали да приемат страната. Това често става обект на странични пазарлъци, свързани с интересите на страните членки. Северна Македония, която е последната страна, която се присъедини, изчака 13 месеца докато получи пълноправно членство.
Двете страни оказват натиск върху останалите членове на алианса да забързат процеса, защото „сивата зона“, в която скоро могат да се окажат, създава притеснение. Това важи с особена сила за Финландия, която дели 1400-километрова граница с Русия. Именно тази граница може да се превърне в най-близката източна граница между НАТО и нейния противник. Хаависто изрази притеснения, че член 5-и за взаимна отбрана, се прилага само за пълноправните страни членки.
Не бива да се отписва възможността, че ще се потърсят някакви военни гаранции в този период. Отделно член 42.7 в договора за членство в ЕС гласи, че останалите държави членки „имат задължението да подкрепят и помагат с всички средства по силите си“ в случай, че друга страна членка бъде нападната.
Най-сигурният залог обаче е, че парламентите в Европа могат да прекъснат по спешност летните си ваканции през юли и август, за да направят Финландия и Швеция 31-ата и 32-ата страна членка на НАТО.
