Масовото училище се нагажда по мързеливия и посредствен ученик, то е свръхшок за способния, може да се каже, че той се чувства разпънат като Христос сред разбойниците, опитва се да обясни интереса към своята школа по физика казанлъшкият учител Теодоси Теодосиев.
ЗАРАТА публикува едно интервю на големия старозагорски журналист Матей Бонев с Човека-физика – казанлъчанина Теодоси Теодосиев. Този текст и още много интересни човешки истории, разказани от Матей Бонев, читателите ще могат да прочетат в книгата „40 лица от града на липите“, която в момента е в предпечат и се очаква да излезе до края на месец февруари.
От скука осмокласникът Сашо от Природо-математическата гимназия „Никола Обрешков” в Казанлък отива да придружи свой приятел до школата на известния казанлъшки физик Теодоси Теодосиев. Остава от любопитство, докато Тео и неговите възпитаници решат (по-точната дума е „обезкостят”) една задача. После още една и така неусетно изкарва първите си няколко часа по една непозната за него физика. Следващата събота Сашо сам се записва в школата и в продължение на няколко години не пропуска нито едно занятие, нито една лагер-школа на Тео. След завършване на гимназията същият този казанлъшки младеж Александър Скляров е приет за студент с пълна стипендия в един от най-престижните университети в света – Кеймбридж. Това е само един от многото примери за необикновения метод на Тео за отглеждане на талантите.
„Масовото училище се нагажда по мързеливия и посредствен ученик, то е свръхшок за способния, може да се каже, че той се чувства разпънат като Христос сред разбойниците”, опитва се да обясни интереса към своята школа самият Тео. За него най-важното е да ги накара да мислят, да си разчовъркат мозъка, за да стигнат най-бързо до решението на един проблем. Няма значение дали става дума за задача, теоретичен въпрос или ситуация в битието. Да им даде началното ускорение към необходимите 20 хил. часа е неговата свръхзадача. Той не споделя широко разпространеното мнение за съотношението между таланта и труда – 1:99. У децата с искра Божия дарбата според него не е само 1 процент, но дори и при тях къртовският труд е в основата на успеха. „Американските изследователи смятат, че човек може да успее във всяка една област стига да й посвети поне 20 хил. часа”, пояснява физикът. Не един негов възпитаник е доказателство за този стандарт. Навремето дал на Калоян Лозанов, сега също студент в Кеймбридж, таван от 2 хил. задачи. Амбициозният ученик решил 3 хиляди, а за 2 години стигнал цифрата 10 хиляди. После Калоян му се изповядал, че си поставил такъв висок праг, защото на състезания три пъти поред грешил една и съща задача. „Сега е абсурд това да се случи, учителю”, казало с усмивка момчето.
Режимът в школата на Тео е повече от свободен, всеки идва, когато има свободно време и си тръгва, когато поиска. Но това, което привлича умните деца, разбира се, е друго. „И аз се записах случайно, още в 8 клас, но се оказа, че физиката ме влече”, признава единадесетокласничката от казанлъшката Природо-математическа гимназия Екатерина Йорданова. Тя е първият за тази година медалист от школата на Тео. Заедно със своя съученик Йордан са спечелили бронзови медали на международно състезание в Индонезия, което мнозина наричат „Олимпиада на олимпиадите”. В него домакините канят по традиция само бивши лауреати на световни конкурси по физика. „Теодосиев не преподава отгоре-отгоре, задълбочава се във всеки детайл на въпроса или задачата и в същото време прави всичко с невероятна лекота, от време навреме дори пуска шеги”, описва метода на своя преподавател Катя. Самият Тео също е много горд с нея, тъй като момичетата-таланти по физика по принцип са кът. Всъщност в близо 40-годишната история на школата известните дами са само две. Едната е Евгения Дайкова, сега преподавател в СУ „Св. Кл. Охридски”. Катя е другото приятно изключение. За втори път е била поканена да участва на състезанието на лауреатите в Индонезия, има вече и 8 медала от международни олимпиади. С един от златните медали – от Казахстан, имала дори митнически проблеми. Оказало се, че домакините наистина са използвали злато за изработката му и при завръщането й на летището скенерът при проверката за ценности реагирал като на контрабандист.
Йордан Стефанов, другият лауреат от индонезийското състезание, прибавя още един щрих към образа на физика-новатор. Според него Тео винаги е зареден с огромно желание да им покаже всички тайни на физиката и го прави по най-добрия начин. Освен това притежава енциклопедичен ум за нещата от живота. „Човек с интерес може да слуша разсъжденията му за съвременната политика, икономика, изкуство, спорт“, казва с възхищение Данчо. И за учудване много често работи в условия много близки до примитивните.
Дълго време например умните деца от Казанлък и други градове се събират всяка събота в едно изоставено школо в града на розите. Бившето Професионално училище по хидравлика приличало на запуснато след бомбардировка. По коридорите са натрупани като на барикада чинове и маси. Стаите, с напукани тавани и олющени стени, са повече от неуютни. Тео и неговите възпитаници ползват една стая. Отопляват я с малка електрическа печка. В студените дни през първия час учениците не свалят шапките и ръкавиците си. На всичкото отгоре и тоалетните са запушени и децата са принудени да прескачат до близката бензиностанция. И при тези фронтови условия, всеки уикенд най-малко 30-40 деца идват с охота тук, понякога и от други градове. Като Петьо от Бургас, който няколко години, всяка събота, се качвал сутрин в 4 ч. на експрес „Чайка”, за да не закъснее за школата. Или Ани, също бургазлийка, която пък си счупила крака и месеци идвала с гипса на занятията. „И двамата в момента са студенти в известния американски университет в Принстън”, посочва цената на тези лишения Теодосиев.
Безсребърен магьосник – така наричат деца и родители Тео. И с пълно право. Във времето на „елитните” и скъпарски школи и курсове с университетски преподаватели, във времето на все по-овълчените частни учители, в тази школа за таланти децата не плащат и една стотинка. „Ако сме на лагер-школа, за няколко дни или седмица-две през ваканциите, си поемат само храната и спането”, посочва Тео. Самият той получава от държавата милостиво по два часа лекторски на седмица за водене на „кръжок”. На всичкото отгоре има и лимит, платените часове за извънкласни занимания свършват обикновено до Нова година. По груби изчисления, всяка година Тео посвещава на своите талантливи деца по 2400-2500 часа годишно. По 1 лев на час да му беше плащала държавата, която, оказа се, е давала пари за наука и на бръснарски фирми, Тео щеше досега да е построил мечтания дом на физиката в старопланинското селце Борущица.
Преди години с голям ентусиазъм купил селското училище и се размечтал. Запретнал ръкави да го стегне с приятели и стигнал до покрива. „Иска много време и много пари, а при мене и двете засега се дефицит, като ме изпъдят от училище може и да го довърша”, смее се Тео. Миналата година той е навършил 65 години, но от ръководството на Природо-математическата гимназия „Никола Обрешков” и дума не отварят за пенсиониране. „Теодоси Теодосиев е не само визитка на нашето училище и нашия град, той е сред все по-малкото апостоли на българското учителство и ще остане при нас, докогато сам реши”, казва директорът на гимназията Красимир Дамянов, без да се притеснява, че думите са силни.
Тео:
Масовото училище е стрес за таланта
– Годината започна щастливо за вас – с две нови отличия на твои възпитаници от едно, казват, много престижно международно състезание по физика в Индонезия…
– Това наистина е много престижно състезание, в него участват само медалисти от международни олимпиади. Домакините ги канят и поемат всички разходи по пътуването и престоя им. Индонезийците хвърлят огромни пари да направят това състезание на ниво. Плащат например по 12 хил. долара за съставяне на оригинална и трудна задача. Има дори и един българин – Митко Иванов, който успя да се нареди сред авторите на тези добре платени задачи. Канят в журито и в комисиите за оценка авторитетни учени от цял свят. Така че това международно състезание, с което индонезийците искат да вдигнат собственото си научно равнище, е по-силно дори от олимпиада. В този смисъл бронзовите медали на Данчо и Катя (б.а. Йордан Стефанов и Екатерина Найденова) са с голяма стойност и сериозна заявка за доброто им представяне на тазгодишната олимпиада по физика в Дания.
– Не е ли странно, че точно Индонезия прави такова супер-състезание?
– Никак не е странно, те искат да поставят в жестока конкуренция бъдещите си учени. Така се става икономически „тигър” – с много пари в науката. Няма друг начин, успяват тия, които са на гребена на вълната като виртуозния сърфист. Преди няколко години бяхме на олимпиада в Тайван и се видяхме с един български учен, който работи в тамошен университет. Нашенецът ни се „оплака”, че толкова много пари им отпускали за наука, че не можели да ги похарчат. Нека си припомним и на какво се дължи икономическото „чудо” на една друга азиатска страна – Южна Корея. През 1957 г. тя е била на нивото на България. Един просветен генерал – Пак Джон Хи, иначе по-късно обявен за диктатор и разстрелян, решава да отдели повече пари за образование и наука, отколкото за въоръжение.
– А вие събирате българските таланти във вашата школа по физика в едно изоставено училище в Казанлък… Какво ги кара да идват в школата при тези мизерни условия?
– Трябва да питаш тях, но аз също имам своето обяснение. Масовото училище е истински стрес за амбициозния, способен ученик. Посредственият, мързеливият – те са му критерият. Талантът в днешното българско училище се чувства разпънат като Христос сред разбойниците. В школата той получава възможност за изява сред съмишленици, проверява себе си при екстремни условия. Всяка седмица ние правим вътрешни олимпиади. Иначе режимът при нас е съвсем свободен – всеки идва, когато има време и може да си тръгне, когато си поиска.
– Идват ли деца от други градове в школата ти?
Преди време едно момче от Бургас – Петър, две години, всяка събота, се качваше рано сутрин на експреса и пристигаше в Казанлък за школата. Друга бургазлийка, Ани, пък не прекъсна дори когато си счупи крака, идваше месеци наред с гипсиран крак. И двамата в момента са студенти в американския университет в Принстън. По време на ваканциите и в летните лагер-школи 70 на сто от учениците по правило са от други градове.
– Казват, че талантът е само 1 %, а 99% от един успех е къртовски труд. Колко задачи например трябва да е решил един млад физик, за да успее?
– Аз не съм привърженик на това съотношение между таланта и труда, но талантът наистина трябва да се отглежда, да се развива. Има свръхнадарени деца, който се плъзгат по консуматорската плоскост и се провалят. Американците имат един универсален, според мен, принцип за успеха. За да успее човек, в която и да е област – наука, изкуство, спорт, трябва да й посвети поне 20 хил. часа, това са приблизително 3 години. На един мой бивш ученик, Калоян Лозанов, му бях дал 2 000 задачи, той реши 3 000, а после за 2-3 години стигна цифрата 10 000. Сега е студент в Кеймбридж. Но въпросът, разбира се, не е в количеството, а в качеството на свършената работа. Една задача може да се реши по няколко начина – ужасно трудно, по най-дългия път и съвсем леко с малко усилие. Да ги накарам да мислят творчески, да съберат много информация за малко време, която може да им служи във всяка област на битието – това е основната ми цел в школата.
– Казват, че много често вашите ученици изпълняват и чисто творчески задачи – пишат стихове и есета, рисуват…
– Да решиш една задача по три различни начини също е творчество. Иначе сред възпитаниците на школата наистина има и утвърдени поети като казанлъчанина Румен Денев. Има и известни архитекти, доктори по медицина, учени по целия свят. Преди седмица при мен беше проф. Иван Танев. Той се занимава с теоретична физика и математика в Канада, обучава не само студенти, но и професори. Петко Динев пък е бизнесмен в космическата наука, дълго време работеше за НАСА. Николай Кърджилов, Христо Иглев, Иван Бъчваров, Елена Атанасова и още десетки са на престижни позиции в редица европейски и световни университети – от Силиконовата долина в Калифорния до Шанхай, от Кеймбридж, Южна Африка и Мюнхен до Дубай и Токио.
– Колко години навъртя школата по физика и приблизително колко деца са минали през нея?
– След 30-ата година спрях да ги броя, а учениците, минали през школата, сигурно са няколко десетки хиляди. Повечето и да ги видя, няма как да ги позная. Преди време бях в Световния център по магнетизъм в САЩ. Приближава се един усмихнат младеж и ме заговори на български. Оказа се, че е мой възпитаник.
– В криза ли е българското образование в последните 20-ина години, както мнозина твърдят?
– Кризата е от много по-отдалеч, още от времето на т.н. рабфак, когато някои младежи трябваше да получат по партийна линия диплома на всяка цена. И този убийствен срив на ценностите, за съжаление, се възпроизведе като тумор и след това по други причини. Един директор на селско училище ми викаше „Чакаме някои ученици само да си отворят устатата, за да им пишем 5…”.
– Кой е големият проблем в българското училище днес?
– Злокачественият проблем в днешното ни училище е системата на оценяване, в която няма външно, обективно око. В една Германия например в края на всеки месец има външно оценяване по всеки предмет. Същият критерий важи и за вузовете. Наскоро мой ученик, сега студент в германски университет, ми каза, че уволнили техен преподавател след оплаквания, че много лесно давал изпитите. А при нас какво е, въведохме матура на изхода на средното образование като за малоумни – с елементарни теми и задачи. За реда и дисциплината не ми се говори. И преди беше зле, но сега е още по-зле, като тумор с разсейки.
– Какво те мотивира при това положение за апостолския ти труд в гимназията и в школата?
– То е като страстта на артиста към сцената, възможността за всекидневно творчество, непрекъснато да измислям нещо ново като методика на преподаване, като оригинална задача, каквато никъде по света няма. Това е чувството за родственост с Твореца. Невероятно е изживяването да си помощник на Господ! То е като мистичното действие от картината на Микеланджело, в която Господ вдъхва душа на Адам…
2013 г.
Още истории, написани от Матей Бонев, прочетете ТУК
