ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 66, 1990 г.
● НЕДОВОЛСТВО
БЕЗ ПРИВИЛЕГИИ ЛИ?
Аз не съм от хората, които пишат до вестника за щяло и нещяло, но днес обидата, която изтърпях, ме накара да седна и да ви напиша това писмо. Ето какво ми се случи. От четири месеца през ден, през два ходя до „Топливо” (т. е. „Горивни и строителни материали” – б. р.), за да си купя 120 керемиди. Когато най-после един ден сварих да се разтоварват керемиди, помолих касиерката да ми фактурира 120 броя, но тя ми отказа, тъй като – според нея – керемидите били на стоковеда за негови лични нужди. Обадих се и на стоковеда, но за две минути разговор единственото, което той ми обеща, бе да ми купи обувки, за да ходя да проверявам има ли керемиди и да не трия своите обувки… Какво да ви пише повече. Моля ви да надзърнете в това предприятие, което е вече непревземаема крепост за гражданството, за да се поразмърдат пластовете там.
[ad id=“225664″]
Никола ГЕОРГИЕВ
ул. „Отец Паисий” 104
● Драги, г-н Георгиев, последната публикация на в. „Септември” за цитираното от Вас предприятие бе повод на злоупотреби с продажбата на цимент. Редакцията не получи от ръководството на предприятието никакъв отговор на констатираните тогава от журналистите и представителите на комитета за държавен контрол в Стара Загора неуредици и слабости в търговската дейност на „Горивни и строителни материали”. Ако ръководството на една фирма не желае или не може да промени нещата в собствения си двор към по-добро, то би трябвало да си подаде оставката. Но пита се – кой ще стане шеф на организация, обречена да снабдява населението със стоки, които от години са дефицитни в България?
