От 1 януари Белгия поема председателството на Съвета на Европейския съюз (EС) за следващите 6 месеца. Основната задача, която страната си поставя за този период, е да подсигури продължаването на помощта за Украйна във войната ѝ с Русия.
Новината идва две седмици след неуспешния опит на страните от ЕС да приемат споразумение за предоставяне на 50 млрд. евро финансова помощ на Украйна. Предложението беше блокирано от Унгария, чийто премиер Виктор Орбан е против изпращането на помощ за Киев и е познат с близките си отношения с руския президент Владимир Путин.
Сега Белгия си поставя за цел да намери начин да преодолее унгарското вето и да подсигури подкрепата на блока за нападнатата от Русия страна. Освен финансова подкрепа, става въпрос и за политическа, военна, хуманитарна и правна помощ за Украйна.
Парите, които страните членки с изключение на Унгария искат да изпратят към Киев, трябва да дойдат от бюджета на ЕС за периода до 2027 г.
На 1 февруари предстои среща на европейските лидери, където ще се търси консенсус около актуализацията на този бюджет. От Белгия се очаква да посредничи в обсъжданията, за да постигне търсения резултат.
Други предизвикателства, пред които белгийското председателство ще се изправи, са енергийната криза, дезинформацията, климатичните промени и войната между Израел и Хамас в Близкия изток.
Брюксел поставя акцент върху борбата с измененията в климата и подобряването на икономическата среда в блока.
В рамките на белгийското председателство на ЕС предстоят и изборите за Европейски парламент (ЕП).
Заедно с ЕП, Съветът на ЕС е основният орган, който взима решенията в блока. В него участват министрите от всички 27 страни членки на ЕС в зависимост от сферата, за която отговарят.
Държавите членки на ЕС поемат председателството на Съвета на ротационен принцип за период от половин година.
Преди Белгия тази функция се изпълняваше от Испания. От средата на 2024 г. председателството ще отиде при Унгария.
