Откакто е на власт в Киргизстан, президентът на страната Садир Джапаров отказва да се настани в историческата сграда на президентството, известна като „Белия дом“. От три години той работи в старо здание от съветската епоха, което се намира наблизо.
„Белият дом“ е епицентър на революции и бунтове в Киргизстан, след като страната получава независимост от СССР преди 30 години. А при първия народен бунт през 2005 г. нежеланият президент Аскар Акаев е принуден да избяга в Москва. Джапаров не е казвал защо не иска да обитава сградата, но може историята да има нещо общо.
Преди година държавният глава съобщава, че за него и администрацията му ще бъде построена нова сграда край прекрасните планини, които обграждат част от столицата Бишкек. Градежът ще е безплатен, държавата ще отпусне само земята.
Разследване на Киргизстанската служба на Свободна Европа (RFE/RL) обаче разкрива връзки между високопоставен служител в правителството и строителната компания, а подозренията са за конфликт на интереси и корупция.
„Няма да бъде похарчена нито една стотинка“
При представянето на идеята, Джапаров казва, че решението за нов „Бял дом“ е взето „в полза на народа и държавата“ и че „няма да бъде похарчена нито една стотинка от бюджета“.
Сградата ще е на мястото на бивш хотел, който е съборен, след като е бил изоставен дълги години. „Белият дом“ ще е с площ от около 30 000 кв. м и ще служи за седалище на президентската администрация и министрите.
Джапаров обявява още, че за целта ще бъдат предоставени „само 16 хектара (160 декара) държавна земя“. На нея строителите ще вдигнат комплекса без пари.
Решихме да използваме земята като плащане в замяна на построяването на сграда за държавата
„Държавната земя е разграбвана [от чиновниците] в продължение на 30 години и тези 16 хектара също щяха да преминат в частни ръце един ден. Вместо да позволим това да се случи, решихме да използваме земята като плащане в замяна на построяването на сграда за държавата“, казва той.
Проектът стартира, но се оказва, че вместо да дари на компанията „Иншаат Строй Билдинг“ (ИСБ) 16 хектара държавна земя, киргизстанското правителство ѝ предоставя 25,7 хектара (близо 260 декара). Обяснение какво налага фирмата да получи допълнителните близо 10 хектара (100 декара) няма. Общата стойност на новата сграда също не е оповестена.
„Може да получите инфаркт“
Освен това земята, която е получила ИСБ, не е обикновен парцел. Според независими експерти теренът, разположен в живописната южна част на столицата, струва приблизително 77 млн. долара. Този район е близо до планините, предлага прекрасни гледки, природа и сравнително чист въздух, макар Бишкек да е един от най-замърсените градове в света.
Затова недвижимите имоти в този район са много скъпи и търсени.
„Сто квадратни метра земя над магистралата „Туштук“ (южната магистрала на столицата) струват от 25 000 до 35 000 долара. Стойността на земята ще продължи да расте всяка година“, казва пред RFE/RL Константин Помикалов – директор на компанията „Ваш експерт“.
Депутатът от парламента Дастан Бекешев критикува решението на правителството да предостави огромния държавен терен на частна компания. Според него там трябва се построят училища, паркове и други обществени обекти.
Най-добре да останем в неведение, в противен случай може някой да получи инфаркт
„Към момента не сме наясно с размера на средствата от бюджета, изразходвани за текущото строителство и демонтажа на хотел „Исик-Кул“ – информацията за действителните разходи е класифицирана. Но е най-добре да останем в неведение, в противен случай може някой да получи инфаркт“, каза Бекешев.
По думите му е очевидно, че комфортът на държавните служители и „печалбата на една частна компания имат предимство пред обществения интерес“.
Съмнения за корупция
Компанията ИСБ е създадена през 2020 г. и оттогава има девет пререгистрации – сменени са името, основателите и управителите ѝ. Последната промяна е от 28 юли – дни преди фирмата да придобие скъпия държавен имот.
Трима от предишните ѝ управители са свързани с Канибек Туманбаев – ръководител на президентската администрация. На 23 август RFE/RL изпраща писмо до Туманбаев с въпрос за връзките му със строителната компания. Отговор не е получен.
На 17 септември Туманбаев коментира строителните работи по време на живо предаване във Facebook.
„В Казахстан „Акорда“, [президентският дворец], беше построен за 652 млн. долара, а нашият се строи за една десета от цената. Няма да е като преди, когато щеше да участва нечия компания или интерес“, казва тогава той.
„Скъпи приятели, всяка стотинка на държавата е под контрола на нашия президент“, добавя Туманбаев.
„Шофьор на шофьора“
Канибек Туманбаев започва издигането си в политиката по време на мандата на Алмазбек Атамбаев като президент от 2012 до 2017 г. Настоящият директор на президентската администрация тогава е само „шофьор на шофьора“ на държавния глава, както го и наричат местните.
На парламентарните избори през 2020 г. Туманбаев се кандидатира за депутат като член на партията „Биримдик“ („Единство“) и първоначално се представя като директор на веригата ресторанти Black Star Burger. В този бизнес той е партньор с бившия главен мюфтия на Киргизстан Максатбек Токтомушев и с Равшанбек Сабиров – бивш директор на Националната агенция за инвестиции , назначен от настоящия президент Садир Джапаров.
Именно Равшанбек Сабиров е връзката с фирмата, която сега строи новия „Бял дом“ за президентската администрация и получава без пари декари апетитна земя в столицата Бишкек. ИСБ е придобита през 2021 г. от Нурдин Равшанбекович Сабиров и Ерлан Сиргабеков. Шест месеца по-късно тя преминава в собственост на Ахмадшох Равшанбекович Азатов и Ермек Атантаев. Сабиров и Азатов са синове на Равшанбек Сабиров.
Правното местоположение на ИСБ също повдига въпроси. Официалният адрес на компанията води към скромна кооперация в квартал Бакай-Ата в Бишкек. Там обаче живее семейство. Пред RFE/RL хората казаха, че нямат никаква връзка със строителната компания, а живеят на това място от 30 години.
Това обаче не е първото разследване за връзки и корупция, свързано с Туманбаев. Независимите медии Temirov LIVE и MediaHub преди това разкриват корупция в киргизките железници и дела, свързани с мюфтийството на страната. Замесено е и името на Туманбаев.
Година по-рано друго разследване, свързано със строителните работи след киргизско-таджикски гранични сблъсъци, разкрива как компанията „Аманат Строй Инвест“, която печели държавните търгове за възстановяване на къщите, също е свързана с Туманбаев.
Президенският служител отрича тези връзки, а скоро след разследването Джапаров го хвали, че контролира строителните работи „перфектно“ и е „спестил всяка стотинка от държавните пари“.
