Берекетската селищна могила се намира в южната част на Стара Загора и е висока 17,5 м. Има диаметър при основата си около 250 м при надморска височина 181,4 м.
Тя е била средище на най-голямото праисторическо поселение в България. На това място е имало живот от ранния неолит (VІ хил.пр.Хр.) до Средновековието (ХІІ в.).
Берекетската могила е най-голямото праисторическо поселение в Европа. Около могилата на разстояние от 300 до 600 м има културен пласт с дебелина от 1 до 3 м. Той принадлежи на сателитни селища от новокаменната и каменно-медната епоха (VI-Vхил.пр.Хр.).
Праисторическото селище е възникнало на десния бряг на Берекетската река в подножието на Сърнена гора. Първите обитатели на това селище са дошли на това място през ранния неолит (края на VIІ и началото на VI хил. пр. Хр.).
Животът тук с малки прекъсвания е продължил до Средновековието (XII-XIV в.). През 1970–71 г. на 150 м източно от селищната могила е проучен некропол, отнасящ се към ранната бронзова епоха (III хил. пр. Хр.).
Разкрити са 78 гроба с много богат инвентар: керамични съдове, каменни хавани с червена охра, накити, медна кама, меден връх на стрела и други предмети.
Мъртвите са полагани в свито положение – „хокер“ или по гръб. Това засега е единственият проучен плосък некропол от ранната бронзова епоха в Европа.
