По сцената се виждат влажни петна от току-що падналия дъжд. Тя е седнала на столчето на барабаниста с китара Guild, облечена е с дънково яке и все още е по джапанки.
Снимката е от саундчека и е публикувана във Фейсбук страницата ѝ, преди „кралицата на блуса“ да излезе за втори път пред българската публика, след като концертът многократно беше отлаган заради пандемията от COVID-19.
Тя е Бет Харт. Феновете ѝ я наричат „фурия“, „заряд“, „експлозия“, „енергия“, „емоция“.
Само час-два по-късно ще е обута с емблематичните си кожени ботуши. Сцената ще е зад гърба ѝ, а тя ще се разхожда по терена на стадион „Юнак“ и ще се снима с почитателите си.
„Дъждът направи концерта по-вълнуващ, по-истински“, разказa нейната почитателка Цвета ван Сон пред Свободна Европа. „Бет, която след първата песен слезе за малко сред публиката, през остатъка от над двучасовото си изпълнение беше мокра заедно с всички останали – това допълнително ни накара да се чувстваме като част от цялото – част от дъжда, част от блуса, част от нея“, допълни Цвета.
В интервю пред Renowned for Sound от 2019 г. Бет Харт казва, че винаги, когато излиза на сцената шоуто е различно, защото „не мога да правя едно и също шоу два пъти“. Омръзва ѝ, а и го прави и за феновете.
Тя e болезнено откровена и никога не се е притеснявала да споделя вътрешния си свят – и чрез музиката си, и в интервюта.
Започва да свири на пиано, когато е на 4, в родния Лос Анджелис. Увлечена е от произведенията на Бах и Бетовен. Свири „Лунната соната“ по слух. По-късно започва да свири парчета на Ета Джеймс, Отис Рединг и Лед Цепелин.
Казва, че музиката ѝ се получава лесно, но задълбочените лични текстове отнемат време. Признава, че е много педантична към думите и не толкова към самите думи, а към намирането на истината, защото познава себе си.
„Мисля, че най-голямото ми постижение е, че никога не съм се отказвала. И това е нещо, с което най-много се гордея“, казва за себе си „кралицата на блуса“. Сега е на 49 години и има още много музика, която трябва да създаде и много концерти, на които да излезе.
Особено цени обаче един свой концерт в Амстердам през 2008 г., когато се появява за първи път „чиста“, след като се е откъснала от наркотиците и алкохола. За тях също говори откровено. По-късно отново попада в хватката им. Използва обаче всички средства, за да се пребори със зависимостите си – лекар, психолог, църквата, медитация.
Среща съпруга си Скот в един от най-тежките моменти в живота си. Женени са от 20 години, а той е и част от екипа ѝ. С нея е и на концерта в София. „По едно време съпругът ѝ се показа и ѝ донесе чаша горещ чай“, разказа още Цвета ван Сон.
Именно Скот е човекът, който я окуражава да кръсти последния си албум от 2019 г. на едноименната песен „War In My Mind“. „Скот каза, че е важно да приема битките си и да ги превърна в нещо позитивно“, казва Бет пред „Чикаго Трибюн“.
Харт има 13 албума. 3 от тях са колаборация с блус китариста Джо Бонамаса. За нея той казва, че е новата Джанис Джоплин и Тина Търнър. Той я вижда за първи път по телевизията, по-късно се запознават в Дъблин. Когато я кани да направят заедно албум, тя веднага приема, но мисли, че ще пее беквокали. Той, напротив, изобщо не си е представял такова нещо. „Don’t Explain“ се появява през 2011 г. и бързо достига до номер три на класацията на Billboard за блус албуми. Така естествено се появяват и следващите два – „Seesaw“ (2013) е номиниран за „Грами“, а през 2018 г. излиза и „Black Coffee“.
През 2020 г. Бет Харт печели поредната си награда за най-добра блус изпълнителка на Blues Blast Awards. Но наградите са суета, а тя има друга философия. Бет Харт казва, че за нея духовността се свежда до това да разбереш колко важно е в живота си да не показваш колко си велик чрез постиженията в работата или в друго, или как изглеждаш, или суетата си, а до това да постигнеш любовта към хора, които дори не познаваш.
След „нейната блус буря“ в София, почитателите ѝ получиха много от тази любов.
