Непрекъснатото увеличение на цените на тока и горивата и недостигът на горива са предизвикателство пред бизнеса в България и държавата трябва да се възползва от разрешението на Европейската комисия да се въведе данъчно облагане на свръхпечалбите на енергопроизводителите. България може да реши част от проблемите в енергетиката и затрудненото в момента постигане на целите на „Зелената сделка“ на ЕС, като се възползва от допълнителен заем по механизма за възстановяване от пандемията на ЕС. Това каза Милена Ангелова, главен секретар на АИКБ, в ефира на предаването „Бизнес старт“ с водещ Христо Николов.
„200 млрд. в дълг стоят непоискани – това беше посочено от Европейската комисия като голяма възможност. Те могат да бъдат поискани с анекс към Плана за възстановяване и устойчивост до 2023 г. и това е искане на АИКБ. Вместо средствата, които имаме в ПВУ за грантове, да бъдат давани за финансови инструменти, частта финансови инструменти може да се структурира и от дълговата част на инструмента за възстановяване и устойчивост, а в същото време българският бизнес да бъде подпомогнат с грантове.“
Европейският бизнес настоява за повече грантове, за да се избегнат бъдещи проблеми със задлъжнялостта и кредитния рейтинг на малките и средни предприятия, който неминуемо ще се влоши, добави Ангелова.
Данък върху свръхпечалбите в енергетиката и използването на средствата за подпомагане на бизнеса няма да нарушава правилата на конкуренция според ЕК, каза Ангелова.
„Идеята е от тези свръхпечалби да се захранва фонд, който да компенсира тези скокове в цената на електрическата енергия.“
Държавата в момента помага на компаниите чрез компенсация на половината от свръхцената на тока, а от АИКБ искат да се компенсира 75% от разликата между долната цена на микса (150 лева/Mwh) и пазарната цена, като това действа неограничено „докато има необходимост“, каза Ангелова.
Очакваме преговорите на правителството за алтернативни доставки на газ да постигнат цена, близка до тази по дългосрочния договор с „Газпром“, добави тя, а бизнесът очаква и помощ за компенсация на високите цени на газа.
„Единственият начин да задържим крехкото възстановяване и да не наливаме масло в огъня на инфлацията е тези свръхпечалби да бъдат насочени към компенсиране на твърде високите цени.“, смята тя.
Европейските компании са изправени пред голяма неизвестност как да работят за постигане на целите на „Зелената сделка“ в настоящите геополитически условия, каза Ангелова.
„Няма как едновременно да се плаща за цената на ембаргото и високата цена на газа, за по-висока енергийна ефективност, а в същото време да се компенсират социалните предизвикателства от Covid, които още не са преодолени. Затова поставяме въпроса пред ЕК въобще как точно ще се развиват целите на Fit for 55 и не е ли редно тези цели да бъдат запазени в дългосрочен план, но в същото време да се даде на държавите членки гъвкавост да направят национални планове, така че тези, които разполагат с други източници на електрическа енергия, заклеймени като неприродосъобразни, да имат възможност за реагиране.“
На европейско ниво няма решение в краткосрочен план как да бъде заменена въглищната енергия с такава от ВЕИ източници, като призивите са за използване на инструментите, заложени в плановете за възстановяване, каза Ангелова.
„Като бизнес нямаме никаква яснота как точно ще бъдат разходвани средствата; като социални партньори сме помолили от преди почти две години да има ясен механизъм за контрол на тези средства… В момента дори и нормативната уредба как ще се случват разходите са на обществено обсъждане.“, каза още гостът.
В коментар за споровете между правителството и транспортния сектор, Ангелова заяви, че има „неразбиране за демократичния мандат на социалните партньори“ и призова за повече диалог между властите и представители на браншовите организации.
Повече за потенциала и проблемите с включването на украинските бежанци в пазара на труда и как трябва да се променят стратегиите за малките и средни предприятия може да гледате във видеото на Bloomberg TV Bulgaria
https://www.dnes.bg/ … Натисни СПОДЕЛИ, моля!
