Бизнесът и синдикатите са договорили със служебния кабинет мярката 60/40 да остане в този вид със завишен праг за най-пострадалите сектори – „Туризъм“ и „Ресторантьорство“, пътнически, градски транспорт, и вместо 20% намаление на продажбите, ще е 40%.
„Това няма да попречи подкрепата да е в пълния си обем, за останалите сектори ще се намали подкрепата на 50/50, а прагът ще стане от 20% на 30% от спада на приходите от продажба.“
Това заяви пред bTV Пламен Димитров, президент на КНСБ.
Той обясни, че се ограничава мярката по някакъв начин, но дава яснота какви фирми ще се възползват и какви ще са доходите на фирмите за 2 месеца. Искаме това да продължи и до края на годината, категоричен е той.
Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал, добави, че е налице силно възстановяването на индустрията, но има продължаваща криза и спад в туризма и свързаните с него дейности, като въздушния транспорт – пострадал най-силно и получил най-малко подкрепа. „Възстановяването в индустрията след пропадането след 1 май миналата година бързо има компенсиране последните месеци, става дума за март и април, за които статистиката отчита, че възстановяването на годишна база е по-голямо от март и април миналата година, тоест вече е в предкризисни нива, обясни той. По думите му в туризма също има раздвижване от април и май. Подкрепата трябва да продължи, е изводът“, смята Велев.
На тристранен съвет в Министерския съвет трябва да се подготвят мерки за август и до края на годината, защото кризата в туризма и свързаните с него сектори няма да отмине през месец юли, много е важно да стигне до хората и има три ограничения, с които трябва да се съобразим – липсата на Народно събрание, бюджет и нотифицирани мерки в Брюксел, уточни Васил Велев. При тези условия договореното с кабинета е оптималното – при спад 30% се получават 50% от разходите за труд като подкрепа, при спад 40% и повече – 60%. По този начин се компенсират частично фиксираните разходи на компаниите, обясни експертът.
Пламен Димитров добави, че са нужни 150-200 млн.лв. на месец, а финансовият министър е обещал, че ще осигури парите.
За миналата година има ръст над 11% на средната работна заплата за първото тримесечие, след година трябва да е 12-13%, за да се стигнат европейски нива – 1200 евро и минимална заплата да расте изпреварващо, за да няма работещи бедни в страната, обясни той. Велев смята, че, за да има ускорен ръст на доходите, трябва да се ускорят инвестициите, а те сега са на незадоволително ниско равнище, трябва да има пряка подкрепа за инвестициите в предприятията – нещо, което в момента не се разбира.
Специалистите коментираха и Плана за възстановяване и развитие. „Ако до края на юли не се финализира – това е последният срок, за да може да се получи октомври месец 1.6 млн.евро. Забавянето е факт, тъй като не е внесен до 30 април, това е нова реалност, закъснението ще е три месеца и трябва поне да се подобри планът, да се увеличат средствата за икономическа трансформация – от 900 млн. евро на 2 млрд. за технологизация, енергийна ефективност, ВЕИ и други“, добави Васил Велев.
