Министърът на труда и социалната политика Бисер Петков сподели, че подал оставка в понеделник след разговор с премиера, защото смятал, че няма възможност да овладее разрастващия протест на майките на деца с увреждания.
[ad id=“225664″]
Това призна самият той в предаването „Седмицата“ по Дарик. На следващия ден премиерът му се обадил и му казал, че не приема оставката и той трябва да остане министър. Оказа се, че е трудно да се оттеглиш от министерския пост дори когато го искаш, сподели Петков, който остана в кабинета „Борисов 3“.
„Подадох оставка в понеделник след разговор с премиера, на който присъстваше и финансовият министър, по разрастващия се протест на майки на деца с увреждания. Премиерът поиска обяснение защо след като за тази година средствата за политиката по интеграция на хората с увреждания в бюджета на министерството са нараснали с 80 млн. лв., има такъв протест и поиска от мен действия, с които да се реши проблемът. Споделих, че затова е необходим и допълнителен ресурс. Коментирахме, че за 2018-а бюджетът на министерството за тази политика е 268 милиона, а точният ми израз беше, че вероятно трябва да се удвои „, каза Петков.
[ad id=“263680″]
Министърът посочи, че в пряк текст от премиера не му е искана оставката, но той преценил, че в тази ситуация е в невъзможност да овладее този протест и това била причината да подаде оставка.
„Оказа се, че е трудно да се оттеглиш от министерския пост дори когато го искаш“, каза Петков.
Той сподели, че във вторник сутринта премиерът му се обадил и казал, че не приема оставката и Бисер Петков трябва да остане на работа и да се решат проблемите.
[ad id=“236993″]
„Аз имах своето възражение, но вие разбирате, че една оставка, за да бъде приета, трябва да бъде приета от Народното събрание, а за да отиде в НС, трябва да бъде внесена от министър-председателя“, каза Петков и допълни, че той е депозирал оставката си при премиера писмено и по думите му тя остава „актуална“.
„Протестът на родителите на деца с увреждания е срещу цялата система“, каза министърът. По думите му те искат коренна промяна на системата, започвайки от медицинската оценка, преминавайки през правата, които се дават, органите, които правят оценка на потребностите, но концентрират своето искане в приемане на закон за личната помощ.
[ad id=“236999″]
„Увеличението на бюджета, което споменах, основна част – 68 млн., е за финансиране на асистентски услуги, които до миналата година се финансираха чрез проекти по ОП „Развитие на човешките ресурси“, каза Петков.
Понастоящем обхватът на тези услуги се е запазил, като те се заплащат вече с държавни пари, но според родителите на деца с увреждания средствата и грижата не са достатъчни. 23 000 души получават асистентска услуга, като половината са хора с увреждания, а другата част са възрастни хора, на които е невъзможно да се обслужват сами. Заделената сума за тази услуга на годишна база доближава 80 млн. лева. Има и хора, заявили необходимост от такава услуга, които са били оценени, но поради ограничения ресурс не я получават, стана ясно от думите на министъра.
[ad id=“218548″]
Той напомни, че личните асистенти подпомагат нуждаещите се хора в домашна среда. За да бъде осигурен човек до всеки нуждаещ се и да се финансира тази услуга според индивидуалните потребности на всеки един, се изисква сериозен финансов ресурс, каза Петков.
[ad id=“237001″]
По проекта за закон за личната помощ, внесен чрез омбудсмана Мая Манолова, ще се изисква допълнителен финансов ресурс, като министърът не се ангажира с оценка. Той посочи, че максималният брой потенциални ползватели на асистентската услуга са около 80 000 човека. Броят се свързва с този на пенсионерите над 16 години, получаващи добавка за чужда помощ по данни на НОИ към края на март.
[ad id=“238430″]
„Част от тези хора – около 2700 души, са в домове. Асистентската услуга е почасова и се осъществява в домашна среда. Спорен момент идва именно тук, ако се разпише всички потенциални ползватели да имат тази услуга, то нуждата на всеки би трябвало да се установи чрез оценка. Понастоящем усреднената стойност за продължителността на услугата сред тези, които я ползват, е четири часа на ден“, каза министърът.
Той обясни, че подопечното му ведомство е започнало реформа в сферата в началото на тази година в две направления, едното от които е подготовка на закон за социалните услуги. Петков изтъкна, че към настоящия момент има 720 услуги за хората с увреждания, сред които и тази за асистент. Предвидено е откриването на още 100 социалните услуги, насочени към хора с увреждания и възрастни хора. Това е един от инструментите за подкрепа и интеграция на тези хора.
[ad id=“218001″]
Петков каза по повод проектозакона за личната помощ, че той е бил представен в края на миналата седмица, а министерството го получили в началото на настоящата седмица. За вторник е свикано заседание на съвета за интеграция, който министърът председателства. Там ще бъде обсъден този законопроект.
Във вторник би трябвало да се проведе дебатът, каза министърът. Той допусна, като се базира и на разговори с омбудсмана и майките, че предложението може да претърпи промени, така че да бъде реалистично и изпълнимо.
