Само след три дни започва предизборната битка за местна власт, като тази в столицата винаги е била в центъра на вниманието и на политическата буря. Ставали сме свидетели на обвинения, които са достойни за затвор, до компромати тип „партийната книжка“ на Стефан Софиянски през 1995 г. Изборите в София пряко са влияели на бъдещето на основните политически сили, като единственото изключение е ДПС. Бюджетът на София надхвърля два милиарда и управлението му не е по-различно от това да управляваш страната – голяма отговорност, но и голяма възможност за скрит финансов просперитет. Иначе казано – апетитна хапка за всяка партия.
Тези избори обаче ще са различни. От политическа гледна точка голяма част от основните кандидати са далеч от определението адекватни. По-лошото е, че всичко изглежда като сделка под масата.
Всички помним как само преди няколко месеца всички политолози, социолози и завършващи на „-лози“ предричаха лесна победа на коалицията ПП-ДБ в София. Умората от управлението на ГЕРБ, постоянните ремонти на ремонтите, нерешаването на проблема с детските градини, обвиненията за нагласени поръчки, проблемите в транспорта, милиардните задължения и монопола на „Топлофикация“ изпъкваха над направеното за столицата и сякаш всичко сочеше лесна победа за опозицията. Опозицията, която вече трупаше негативи с управление на национално ниво, но никой не се съмняваше, че „ерата“ на ГЕРБ приключва.
Тогава бе издигната кандидатурата на ПП-ДБ Васил Терзиев, в комплект с водача на листата Борис Бонев от „Спаси София“. На пръв поглед доста полюсна комбинация. Човек от бизнеса, който с партньорите си е развил компания от нулата и продадена за 262 млн. долара и човек, известен с липсата на трудова биография, популизъм и картинки във Facebook.
Самият Терзиев разчиташе, че всички погледи ще бъдат съсредоточени в това колко работни места е създал и колко хора е обучил в IT академията си, но в политиката желанията и реалността се разминават. И лъсна неговото ДС минало. Срастването на държавна сигурност и власт ще бъде основен коз в кампанията срещу него. А и дотук той прави всичко възможно този коз да става все по-силен.
Кампанията на Терзиев-Бонев дотук минава под мотото „Даваме шанс на другите кандидати“. Сладникави послания, общи приказки, обещания на едро, нищо ново и непознато от безсмислените политически послания, на които сме били свидетели. Може би стикерите за Viber засега изпъкват като нововъдение. Комуникационните проблеми на ПП-ДБ, за които признаха и самите партии на поредицата парламентарни избори, лъсват в пълна степен и при кметския им избраник. Ако са си мислили, че Бонев ще им помогне в тази насока, отново са се надценили в преценките си.
Политическите експерти обърнаха палачинката и заговориха, че ГЕРБ спокойно може да запази кметското място в София, но пък дойде неочакваната номинация на Антон Хекимян. Което донякъде върна убедеността, че София ще се управлява от ПП-ДБ.
Проблемът на Хекимян не е, че е бил шеф на новините на bTV. Проблемът на Хекимян е, че не е от София, никой не знае дали е свестен, а това, че е известен не му гарантира дори балотаж. Защото телевизионният екран създава образ на политически ангажиран с проблемите, но и на водач на леденето хоро в Калофер. Той заяви и приоритетът си в кметската битка – образованието. Много хубаво, ама приоритетните проблеми и изборни „дъвки“ на софиянци са други.
Мнозина смятат, че това е добър ход на шахматиста Борисов, защото Хекимян не е бил обвързан с управлението на София досега и при евентуални дебати не може да бъде обвиняван за кривите и счупени жълти павета или за цената на парното. Но Борисов досега е показвал на публиката, че шахматът не му е сила, по-скоро се изявява в тениса – където си един на един и силните удари ти гарантират победата. А той се отказа от директен сблъсък в София. И дава шанс на спекулациите за сделка под масата, живот на Сглобката на власт и приказки от сорта „На ти София, дай ми други градове“.
Какъв е шансът на останалите кандидати?
Непретопените седесари в София виждат своя кандидат в лицето на Вили Лилков и ще бъде интересно каква подкрепа ще събере. Но някогашната „Синя София“ вече е само един образ от миналото. Истинските седесари отдавна се отдръпнаха и през годините на няколко пъти бяха предавани политически. Те не са избиратели на ГЕРБ, дълги години така и никой не пожела да ги представлява.
Левицата ще атакува с Ваня Григорова, което е добър ход. Добър ход, защото има биография като синдикалист. Може да „танцува“ на социалната струна, наясно е с проблемите в общинските предприятия и може да надиграе всеки един опонент в публичен дебат. И независимо, че средната заплата в София е над 2600 лв., по-голямата част от софиянци дори не се доближават до нея. Проблемът на Григорова е, че е издигната от левицата. А левицата в София обикновено яде здрав пердах на всеки едни избори. Ваня Григорова дава заявка да акцентира на политики в изборния месец, което може и да я направи скрит претендент за балотаж. Ако има залози, то изненадата може да се търси при нея.
ВМРО залагат на Контрера, който винаги е бил активен на тема „градски транспорт“. Но той, както и изборът на Слави – Ивайло Вълчев, могат само да внесат повече колорит в предизборната борба. И да се борят ВМРО и ИТН да вкарат някой и друг общински съветник.
Кандидат за кмет на „Възраждане“ е секретарят на партията в столицата Деян Николов. Въпреки политическият оптимизъм на Костадин Костадинов, че отиват на балотаж, икономистът Николов е непозната фигура за софиянци и ще се разчита на чисто партиен вот. Прогнозата обаче е и той да прави компания на Контера и Вълчев като подгласник на основните кандидати.
Кой ще победи в София?
Ако твърдите електорати не поднесат изненада – ще станем свидетели на балотаж между Васил Терзиев и Антон Хекимян. И двамата са качени на „учебната кола“, и двамата ще бъдат на финалната права с повече негативи в предизборната си торбичка и няма да се радват на кой знае каква подкрепа на кметския стол. Разбира се, най-важно ще бъде конфигурацията в общинския съвет и дали бъдещето на София ще се формира от мнозинство на сглобки, мнозинство на ДС, мнозинство на „столичани в повече“ или на политики и обещания, на които ще се наслушаме в следващите 30 дни.
