Името ѝ се е превърнало в емблема на българската клавирна школа. За заслугите си е удостоена със званието Officier des Arts et Lettres на френското правителство, ордена на японския император, наградата “Кристална лира 2003” за върхови изпълнителски постижения.
Амстердамският филхармоничен оркестър, Лиежката филхармония в Белгия, Руският симфоничен оркестър в Москва, Сингапурската филхармония и Софийската филхармония са само няколко от симфоничните оркестри, на които проф. Жени Захариева е била солистка.
Тази година тя празнува двойна годишнина – личен юбилей и 60 години на сцената.
От началото на 2021 г. досега пианистката и музикална педагожка направи серия от концерти в България и в чужбина. На нейни рецитали имаше възможност да се наслади публиката в Ниш, София, Париж, Охрид, Видин, Стара Загора, Шумен, Разград.
Въпреки шестте десетилетия на сцената проф. Захариева казва, че не се е уморила да свири.
„Аз съм убедена, че нашето спасение – на музикантите – това е музиката. Музиката ни откъсва от ежедневието, тя ни изпраща до най-високите, най-хуманните, най-красиви идеи, които са били създавани от гениите именно с такава цел: да ни променят, да можем да се връщаме към себе си, да намираме в себе си най-хубавото, което ни е дадено по природа“, казва проф. Захариева в интервю за Българското национално радио (БНР).
„Затова много се радвам, че мога да свиря, и мисля, че бих свирила, докато мога да дишам.“
По време на дългата си кариера на сцената проф. Захариева е изнасяла концерти в Европа, Далечния Изток, Африка и Америка. Работила е съвместно с редица именити диригенти като Томас Зандерлинг, Кристиан Бадеа, Лев Маркиз, Шарл Де Волф, Давид Порчлайн, Вероника Дударова, Лоран Хиш, както и с почти всички български диригенти.
Част от богатата ѝ музикална биография са и майсторските класове по пиано, които изнася в Москва, Париж, Токио, Йокохама, Лятна музикална академия в Сан Даниеле – Италия, както и Лятната музикална академия „Русалка“ в България.
Пред БНР Жени Захариева разказва, че именно благодарение на музиката е успяла да обиколи света. „Мога да кажа, че не съм ходила на отделни пътешествия без музика. Всъщност всичките ми пътешествия са свързани с концертната ми дейност.“
И въпреки че много от нейните колеги вече са приключили с концертната си дейност, тя е вдъхновена да продължава да пътува, да свири, да се среща с публиката. Обяснението ѝ е просто:
„Струва ми се, че това вече е лична необходимост. Ти считаш, че без това не можеш да живееш и затова продължаваш.“
