Той е на световната политическа сцена още от 90-те години. Оттогава до днес политическият му край е предвещаван многократно. Но като един „политически Худини“ Бенямин Нетаняху продължава да намира начин да остане начело на Израел.
Може би сега отново ще стане така – докато хиляди израелци са недоволни от неговото управление, отвън дойде новина, която може да мобилизира подкрепа за премиера вътре в страната.
В четвъртък, 21 ноември Международният наказателен съд (МНС) издаде заповед за ареста му. Тя идва след преценката, че има данни за военни престъпления и престъпления срещу човечеството, извършени от Израел след 8 октомври 2023 г. в Ивицата Газа.
Тел Авив отхвърля обвиненията, оспорва правото на съда да завежда делото и разглежда действията си в Газа като отговор на терористичен акт. Но в конкретния случай с личността на Нетаняху въпросът със заповедта за арест има и друго значение, освен търсенето на справедливост – дали тя ще му даде нови месеци и години политически живот, или обратното – ще му ги отнеме.
Вестник Ню Йорк таймс го нарича човека, направил най-много за „утвърждаване на израелската окупация на Западния бряг“. Неговата партия Ликуд е дясна, а правителството, което той оглавява от 2022 г. насам, е едно от най-крайнодесните в историята на Израел.
Вътре в самия Израел срещу Бенямин Нетаняху се водят три дела за подкупи и корупционни практики. През 2023 г. съдебна реформа на неговото правителство предизвика масови протести в Израел.
Същата година Хамас нападна Израел, уби 1200 души и взе над 240 заложници. Част от тях впоследствие бяха освободени като част от сделка между Израел и палестинската групировка, обявена за терористична от САЩ и Европейския съюз.
Нетаняху беше призоваван неколкократно от световни лидери да сключи примирие с Хамас заради големия брой цивилни жертви там. Дори от близките на заложниците в Ивицата Газа. Това обаче не се случи.
После конфликтът се разрасна и към Ливан, където Израел започна удари по ислямистка групировка, по-мощна от Хамас – Хизбула. И двете са финансирани от Иран, който се се намеси.
„Биби“
Бенямин Нетаняху е роден в Тел Авив през 1949 г.
Отгледан е в консервативно семейство. Баща му, Бензион Нетаняху, е известен израелски историк и ционист. Като млад той е помощник на Зеев Жаботински. Това е лидер на движение, според което Израел се отказва твърде лесно от територии – става думи за земи, които днес са далеч извън пределите на страната. Например последователите на Жаботински тогава смятат, че по-голямата част от днешна Йордания принадлежи на Израел.
„Повече от очевидно е, че Бензион не е вярвал в мирно споразумение с палестинците или с която и да е арабска страна“, пише The New Yorker през 1999 г. Бащата на Нетаняху има важна роля в неговия живот.
За Биби „образът на бащата остава пътеводна светлина“, казва негов приятел пред New York Times. Биби е детският прякор на Нетаняху, с който той остава известен и до днес.
През 1963 г. семейството на Нетаняху се мести в САЩ. Когато е на 18 години той се завръща в Израел, където служи пет години в армията.
През 1976 г. Нетаняху получава телефонно обаждане – брат му Йонатан е убит по време на мисия за спасяване на заложници от отвлечен самолет в Уганда.
В негова памет бъдещият премиер основава институт за борба с тероризма, а през 1982 г. става заместник-ръководител на мисията на Израел във Вашингтон. Само две години по-късно е назначен за постоянен представител на Израел в ООН в Ню Йорк.
„Политически аутсайдер“
В края на 80-те години Нетаняху се връща в Израел и бързо навлиза в политиката. През 1988 г. той е избран за депутат в израелския парламент Кнесет и става заместник-министър на външните работи.
Това е само началото на дългата му кариера.
По-късно Нетаняху става председател на партията Ликуд, а през 1996 г. и първият пряко избран министър-председател на Израел.
Той основава предизборната си кампания върху критики към едно голямо събитие за целия свят – мирното споразумение, сключено през 1993 г. между Организацията за освобождение на Палестина (ООП) и Израел. Тел Авив тогава се представлява от предишния министър председател – Ицхак Рабин, носител на Нобелова награда за мир.
Нетаняху представя себе си като алтернатива на отстъпките на лявото правителство и заклеймява Рабин.
През 1995 г. еврейски екстремист убива Ицхак Рабин в края на митинг в подкрепа на мира в Тел Авив.
След като е избран за премиер, Нетаняху спира да критикува мирните споразумения и през 1997 г. се съгласява да изтегли войските си от по-голямата част от град Хеброн на Западния бряг. Впоследствие, под натиск, обявява създаването на ново еврейско селище на земя, за която претендират палестинците. Това води до протести и атентати, но на следващата година в резултат на мирни преговори Нетаняху се съгласява 40% от Западния бряг да бъдат поставени под палестински контрол.
Част от десните партии се противопоставят на това, като така се стига до разпад на парламента и правителството. Нетаняху се оттегля и от поста си на лидер на Ликуд. Това е един от многото случаи, в които политическото му бъдеще изглежда невъзможно. Центристки и леви издания го определят като политически „аусайдер“. Макар да е на поста министър-председател само от няколко години, той не е особено харесван.
Ицхак Шамир, предишният лидер на Ликуд, казва, че Нетаняху е „не много надежден човек“.
„Той винаги се притеснява да не изгуби властта си – това винаги е първият му приоритет“, казва и опонентът му от изборите за премиер Шимон Перес.
Отново лидер
През 2005 г. Нетаняху отново става лидер на Ликуд, а през март 2009 г. е избран за втори път за министър-председател.
Същата година той за първи път изразява подкрепа за създаването на независима палестинска държава при няколко условия: демилитаризация и официално признаване на Израел като еврейска държава. Тогава, за период от 10 месеца, е спряно строителството на еврейски селища в Западния бряг. Но условията са отхвърлени и преговорите се провалят в края на 2010 г.
Междувременно срещу него се организират протести, свързани с икономическото състояние на Израел. Правителството се разпада през 2012 г., като след изборите Нетаняху отново е премиер, начело на центристка коалиция.
През юли 2014 г. той започва мащабна военна операция в Ивицата Газа в отговор на ракетен обстрел срещу Израел. След 50 дни казва, че целта за значително намаляване на способността на Хамас да изстрелват ракети е постигната. В международен план обаче операцията е критикувана заради големия брой палестински жертви.
През 2015 г. отново се провеждат избори, след които Нетаняху остава начело на държавата.
Корупционни схеми
Четвъртият мандат на Нетаняху е белязан от корупционни скандали. През 2019 г., той е обвинен в подкуп, измама и злоупотреба с доверие в три отделни случая:
- За размяна на политически услуги за подаръци, включително скъпи пури, шампанско и бижута;
- За опит да си осигури благоприятно отразяване в израелския вестник „Йедиот Ахронот“ в замяна на намаляване на тиража на конкурентен вестник;
- За осигуряване на благоприятни регулаторни политики за телекомуникационната компания Bezeq в замяна на положително медийно отразяване в новинарския вестник на нейния контролиращ акционер.
Нетаняху отрича всичко това.
Междувременно в страната се провеждат поредица от избори, след които не може да се сформира правителство. Но изглежда, че корупционните скандали не оказват влияние на политическия му път.
През 2020 г. Ликуд не успява да сформира коалиция, но Нетаняху все пак отново успява да стане премиер с помощта на Бени Ганц – лидер на партията, защитаваща интересите на палестинските граждани на Израел.
Ганц получава мандат за съставяне на кабинет, но заради пандемията от COVID-19 се сформира извънредно ротационно правителство под ръководството на Нетаняху за първите 18 месеца.
През май 2020 г. Нетаняху става първият действащ министър-председател, изправен пред обвинения в съда.
Ротационният кабинет бързо се разпада. На следващата година се провеждат нови избори. Сформира се ново коалиционно правителство начело с Нафтали Бенет, като това – отново – се смята за края на Нетаняху. Но и това е погрешно.
През 2022 г. след нови избори, на които националистическите партии бележат възход, Нетаняху успява да сформира една от най-крайнодесните управленски коалиции в историята на Израел.
Той назначава крайнодесни министри на ключови позиции, контролиращи Западния бряг. Критиците и правозащитниците определят техните последващи реформи като „окупация де юре“.
Международни контакти
Макар че още в началото на кариерата си Нетаняху прави впечатление с контактите си, с американския си акцент и добрия си английски, той не е от най-харесваните световни лидери.
През 2011 г. десният президент на Франция Никола Саркози е чут да казва на американския президент Барак Обама: „Не мога да понасям Нетаняху, той е лъжец“. Обама казва: „На теб ти е дошло до гуша от него, но на мен ми се налага да се занимавам с него дори по-често“.
Докато е президент, Обама иска Нетаняху да спре застрояването на Западния бряг от заселници и да се върне в границите си от 1967 г. Нетаняху обаче не приема това.
През 2015 г. Нетаняху директно се противопоставя на Обама, който е напът да сключи сделка с Иран относно ядрената им програма. Израелският премиер изнася реч пред Конгреса на САЩ, в която критикува Обама.
Избирането на Доналд Тръмп за президент води до по-добри отношения със САЩ. Израел получава разрешение за продължаване на строителството в Западния бряг и подписва споразумение за нормализирането на отношенията си с четири арабски държави.
„Годините, в които бяхме заедно, бяха най-добрите в историята на израелско-американския съюз“, пише Нетаняху в мемоарите си.
През януари 2020 г., по време на тържественото представяне в Белия дом на дългоочаквания мирен план на Доналд Тръмп, тогавашният израелски министър-председател Бенямин Нетаняху казва, че под неговата егида Израел ще пристъпи към незабавно анексиране на големи части от Западния бряг. Но самият Тръмп изглежда не знае за това.
Протести и още протести
През 2023 г. правителството на Нетаняху иска да промени начина, по който действа правосъдната система на страната. Идеята е да бъдат ограничени правомощията на Върховния съд.
Това предизвиква протестни шествия на стотици хиляди израелци. Демонстриращите смятат, че има заплаха за демокрацията в страната. Част от хората дори казват, че ако реформата бъде приета, няма да се явят на военна служба.
Само месец след един от големите протести в Тел Авив през 2023 г. Хамас извършва атака срещу Израел, като прекосява границата от Ивицата Газа, убива по особено мъчителен начин 1200 души и взима за заложници други 240 души.
Малко преди това Нетаняху е отричал, че има възможност за такова нападение. След като то става факт, той обвинява протестиращите за това, че са отслабили Израел.
През 2024 израелци и близки на заложниците организират поредица от протести, в които призовават Нетаняху да спре да „саботира“ примирието с Хамас. Те смятат, че при такова примирие биха били освободени всички заложници, а не само тези, които са издирени.
Всичко, което следва нататък, е в новините на световните медии почти ежедневно от година насам – Нетаняху обявява тотална война на Хамас, в която загиват не само военни, но и десетки хиляди цивилни жители на Ивицата Газа по данни на местните власти. В редица случаи Израел не допуска храна и други помощи до бежанци, останали без дом и препитание в резултат от вътрешни премествания и унищожени сгради. Сега с изясняването на тези факти се е заел Международният наказателен съд.
