От приключилата оценка на активите на банките и изпълнението на стрес тестовете се очакваха поне два категорични резултата – да покаже реалното състояние и да върне доверието в БНБ, разклатено след фалита на КТБ.
Нищо подобно не се случи. И причината за това е поведението на БНБ. Централната банка смело профука възможността да убеди обществото, че състоянието на банките, или поне повече от тях, е добро. И че те могат да се справят с последствията на потенциално влошаване на икономиката.
По лекия път
Ръководството на БНБ просто избра да се пусне по по-лекото съпротивление. Тоталното информационно затъмнение, наложено от централната банка върху резултатите на трезорите обаче само поражда повече спекулации и страхове. Противно на всяка логика, ръководството на БНБ се отказа от обявяването на резултатите на живо събитие и избра най-лесното –публикуване на доста редуцирани данни за банките на интернет страницата на БНБ.
Защо това е проблем ли?
Проблемите, впрочем, са два. В изявлението си гуверньорът на БНБ Димитър Радев смело цитира общи данни за банките и обяви системата за стабилна. Говоренето на едро за системата обаче е похват, който не доведе до нищо добро предшественика на Радев – Иван Искров. Защото целта на стрес тестовете е не да се изведат резултатите на ниво банкова система, а да се проверят и обявят резултатите на ниво банки. Защото само така проблемните банки могат да бъдат отделени от общата картина. А с предписаните им мерки тези проблемни банки да се върнат в кратък срок към нивото на останалите. Замазвайки проблемите на двете проблемни банки – Първа инвестиционна банка и Инвест банк, БНБ създава съмнение в цялата система.
Това съмнение няма как да се разсее и „благодарение“ на доста огрничените данни като цифри, които бяха публикувани за всяка банка. Представянето на банките, впрочем, е доста трудно за анализ, именно защото няма нужното количество данни. А където няма подкрепени с данни анализи, започват спекулациите.
Но БНБ дължи отговор защо реши да направи имитация на стрес тестове, вместо да използва случая да направи истински стойностна оценка на активите на банките. Защото недоверието в банките рано или късно ще има проявление като случилото се с КТБ. И тогава някой ще трябва да носи отговорността за пропуснатите възможности.
