Снимка: Dustin Chambers/Bloomberg |
Те пристигнаха с гръм и трясък, разграбвайки трофейни имоти в някои от най-скъпите локации на Манхатън. Сега руснаците изглежда напускат тихомълком, пише Financial Times.
Много от тях са се свързали с брокери в последните дни, за да обсъдят продажбата на имоти в Манхатън за милиони долари в рамките на усилията им да ликвидират активи, преди да попаднат в мрежата на американските санкции.
Повечето правят това с дискретни обяви с доверени брокери за разлика от публичните продажби, за да минимизират общественото внимание.
Но това не важи за всички. Имение в Ъпър Ийст сайд, собственост на Алексей Кузмичев, съосновател на Alfa-Bank, който попадна в обхвата на американските санкции, беше обявено неотдавна за продажба на цена от 41 млн. долара, с 1 млн. долара по-малко от сумата, която той плати за него през 2016 г.
„Всички говорят само за продажба“, казва Доли Ленц, един от най-известните брокери в Ню Йорк, специализирани в луксозните имоти. Големият въпрос според нея е при какви условия могат да излязат от имота и колко голям удар ще трябва да понесат, за да финализират бързо сделки.
Много от руските купувачи са далеч, както от гледна точка на богатство, така и на политически връзки, от олигарсите, които привлякоха общественото внимание, и вероятно няма да открият имената си в списък със санкции. Но те се притесняват, че може да бъдат принудени да продават заради внезапно създалата се враждебна среда и се опасяват от „вина по подразбиране“, както отбелязва Ленц. Възможно е също да им се налага да набират средства, за да се справят с финансов натиск в друга част от портфейла си с активи заради западните санкции.
Гарет Дердериан, директор на анализите в компанията за луксозни имоти Serhant, казва, че руснаците, които искат да продадат имоти, са „много малък дял“ в сравнение с по-голямата група богати руснаци, които продължават да търсят сигурност в американски имоти. „Международни пазари като Ню Йорк и Маями се превръщат в предпочитани дестинации за богатите. Към момента няма спешни продажби на притежавани от руснаци имоти в Ню Йорк, допълва той.
Руските олигарси намалиха присъствието си на американския пазар след анексирането на Крим от Москва през 2014 г., което влоши отношенията ѝ със Запада, казват брокери и ръководители в имотната индустрия. Те бяха изпреварени от китайците като голяма група чуждестранни купувачи в Манхатън. Впоследствие китайските граждани бяха подложени на ограничения заради наложения от Пекин контрол върху капиталите.
Никой обаче не знае колко имоти притежават руснаците в САЩ. Причината е, че мнозина оперират чрез кухи компании, които крият идентичността си. Конгресът прие закон през 2020 г., който изисква от компании с ограничена отговорност и други дружества да разкриват собствениците си. Но финансовото министерство все още изготвя правилата.
Междувременно Дъглас Келнер, адвокат в Ню Йорк, специализиран в сферата на недвижимите имоти, прогнозира, че властите трудно ще разкрият собственици, които са подложени на санкции. „В министерството на правосъдието има хора, които са добри в проследяването на активи. Но е сложно, изисква се време, а често и съдействие от чуждестранни правителства“, отбелязва той.
Наред с частни апартаменти някои руски инвеститори може да са вложили средства и в проекти в строеж, казва Майкъл Ромър, от правната кантора Romer Debbas в Ню Йорк, специализирана в недвижимите имоти.
Като инвестиция имотите в Ню Йорк се харесват на богатите руснаци по същите причини като на всички други чуждестранни купувачи – запазват стойността си и лесно може да се продадат. Според брокери руснаците предпочитат апартаменти в нови сгради, с което избягват подробния преглед, който правят кооперативните бордове в по-старите сгради.
Мащабът на руското богатство стана видим през 2007 г., когато финансистът Андрей Вавилов плати 53,5 млн. долара за два мезонета в Plaza Hotel. По-късно Вавилов се оттегли от сделката и заведе дело срещу строителната компания, тъй като завършените апартаменти приличали по думите му на „прехвалено таванско помещение“.
Скоро Вавилов беше засенчен от Роман Абрамович, милиардер и собственик на футболния клуб „Челси“, който купи три съседни градски къщи, за да ги обедини в едно имение. Той прехвърли имота, както и още два наблизо на обща стойност 92 млн. долара на бившата си съпруга Даша Жукова през 2018 г. като част от споразумението им за развод. Абрамович беше включен в списъка със санкции на ЕС и Великобритания.
Руските купувачи били толкова примамлива цел, че предприемачът Хари Маклоу изпратил екип от отдела си за продажби в Москва през 2013 г., за да привлича интерес към жилищна кула на компанията му.
Но още тогава е имало и притеснение, че руснаците купуват имоти, само за да съхраняват подозрително богатство, вместо действително да живеят в тях. През 2016 г. финансовото министерство реагира, като задейства временна инициатива, която изискваше основните компании да обявяват собствениците на кухи компании, купуващи имоти в изцяло кешови сделки в някои квартали.
Южна Флорида също се превърна в магнит за руски пари. Дмитрий Риболовлев, магнат в производството на торове, купи имение в Палм Бийч от Доналд Тръмп през 2008 г. за рекордната по онова време сума от 95 млн. долара. Впоследствие той разруши имението и продаде имота като три отделни жилища.
Въпреки че по-широкият луксозен пазар устоява, санкциите или заплахата от санкции поставят неудобни въпроси. Ако един апартамент в луксозна сграда бъде замразен заради санкции, например, може ли това да засегне стойността на останалите? Ако имотът не бъде купен веднага, ще пострада ли кредиторът?
В същото време обитателите може да бъдат принудени да плащат по-високи общи разходи, за да компенсират изгубения дял на собственика, попаднал под ограничения. Възможно е също така покупката на имот да стане рискова, ако се стигне до правни процедури.
„Въпросите, които получаваме, са: Какво означава това за мен? Ще повлияе ли това на стойността на имота ми?“, казва Ромър. „В момента, ако сте богат руски гражданин в САЩ, търсещ да купи или продаде каквото и да било, всички погледи са насочени към вас“, допълва той.
