На 21 април Славкова извоюва първо място на конкурса Mili Dueli със своето стихотворение “Дървото с некролозите”. То беше придружено от поетичен филм, който създава заедно с Денис Стоянов и Денислав Маринов.
Това е деветото издание на конкурса, в което са взели участие 711 автора от 105 страни по света. Младата авторка решава да се включи в него, след като вижда онлайн обява в сайт.
“Просто пратих няколко стихотворения. После влязох на следващия кръг и на следващия… Бяха общо пет кръга, които продължиха около година. Когато кандидатствах, бях на 18 години, сега вече съм на 19”, каза Божана Славкова пред Свободна Европа.
Босненският поет Нермин Делич създава международния конкурс, когато е на 17 години. Обвързва го с войната в Босна и Херцеговина, която приключва през 1995 година, когато той е роден. Основната цел на конкурса е поезията да има повече видимост и чрез нея да се разпространяват идеи за толерантност и мир.
Славкова разказва истории, откакто се помни, а от малка започва да създава поезия.
“Когато бях в четвърти клас, писах всичко в стихотворна форма. После избягах от нея и от римуването и сега пиша по-бели неща”, каза тя, като има предвид белите стихове, в които липсва рима.
Музиката също заема голяма част от живота на авторката. Още на 7 години тя започва да свири на флейта. Образованието ѝ преминава първо през музикалното училище в Плевен, а след това в Бургас.
На по-късен етап, когато е на 16 години, тя започва да се занимава и с визуални изкуства. Така създава еко арт инсталации, чрез които успява да разпространи послания, свързани с природата.
Първата ѝ инсталация “Прегърната природа” облича дървета с направени плетки от стари дрехи. “За тази цел събрахме дрехи от цяла България. С доброволци ежеседмично ги правихме на прежди, като ги рязахме и после ги плетохме. Облякохме много дървета и направихме една част от града по-цветна.”
Втората ѝ инсталация „Промените си ти“ позволява на хората да застанат пред огледални повърхности, в които да се видят, заобиколени от боклук или от протестиращи.
Тази тема я влече още от ранна възраст заради връзката на семейството ѝ с екологията. “Майка ми Кремена Ватева е екоактивист и от малка съм израснала с едно по-устойчиво и екологично виждане за света”, каза Славкова.
Тя мисли, че образованието и изкуството са двете неща, които най-много могат да променят хората. Според нея постоянното бързопроменящо се ежедневие няма как да ни позволи да видим природата.
В началото на май месец предстои откриването на новата ѝ арт инсталация в Бургас, която е частично финансирана от Европейския парламент във връзка с предстоящите европейски избори през юни.
В нея Славкова ще представи предмети от свои пътувания. За 3 години тя успява да посети 18 европейски страни.
“Ще окача на тавана всякакви странни неща, които съм събирала, чрез корда и струни за арфа. Искам всичко да има сетивност и публиката да може да се включи в него, като създаде някакви звуци (чрез струните). Предметите общо ще правят един 3-D колаж и структурата на измислена страна, обединена от всички други.”
Въпреки че е обиколила толкова много места, Славкова каза, че всеки следващ път все повече обича да се връща в България. “Все повече ми липсва, когато съм навън. Аз знам, че тук е моето място, тук са моите хора и тук искам да живея.”
19-годишната авторка иска да остави послание да не се спираме сами да правим това, което усещаме като нужда и може би чакаме някой друг да направи.
“Това е и урок за мен, защото въпреки че правя много неща, пак често се спирам сама. Всичко, което можем да си представим, е възможно, но няма да се получи само с щракване на пръстите и гледане на телефона, трябва да излезеш в света, за да стане нещо”, каза Славкова.
