„…Вече имах възможност да посоча неправомерното използване на термина „бежанци” за човешката вълна, заливаща днес Европа. В Европа няма нито един бежанец, има икономически емигранти. Но произволното третиране на човешката вълна като бежанска (за съжаление не само в медиите, но и в политиката) ще струва на ЕС милиарди евра. Само на Германия 6 милиарда. И то досега.
Същото се отнася и за термина „Велико преселение на народите”. Нищо страшно нямало – просто поредното велико преселение на народите. Европа била преживяла много подобни преселения. От определена гледна точка, всички европейци сме били по произход бежанци. Пришълци били и германците (готите), и славяните, и българите, и дори викингите, основали освен Швеция и Русия и Полша и Англия след 1066 г.
Това не е вярно или поне като обяснение на случилото се в ІІІ-VІІ век. Европа, или по-голямата част от нея (по границата Рейн-Дунав), пак е обединена, но в границите на една здрава и солидно изградена държава. А не в тази хлабава федерация, каквато е днес. Римската армия е грозна сила – близо 50 легиона (всеки е от 4 500 бойци, отлично обучени и още по-добре въоръжени воини). Има и невероятни резерви – бойците се пенсионират на 42 години и поне още 10 години са годни да се бият под знамената при мобилизация.
„Варварите”, които от първата половина на ІІІ век започват да нападат империята, първо не са безредни човешки тълпи като днес, а добре организирани племена, разполагащи също със солидна въоръжена сила. Втората разлика от днешната ситуация е, че варварите (последователно – готи, хуни, авари, славяни, българи) не желаят първоначално да се заселват в земите на цветущата Римска империя. Те атакуват, за да грабят благата на селищата и жителите ѝ. И като се награбят, се връщат на север от границите ѝ. Това само в първите 100-150 г. След това започват да се заселват в обезлюдените от самите тях региони. Но как – само след договор с римските власти. И се заселват като федерати, т.е. съюзници на Рим. Приемат да населят територията, да плащат данъци, да дават войници за императорската армия.
Има обаче важна особеност на федератската практика – на юг от Дунав и Рейн варварите могат да минат само ако станат предварително християни. Това е „кондицио сине ква нон” (условие, без което не може) и за Западния и Източния Рим. А в по-късна епоха и за Средновековна България. Една добре разработена система на ненасилствена асимилация – привличане на аристокрацията на „бежанците” на държавни служби, смесени бракове, обучение в енорийските училища на местния църковен и държавно-административен език ликвидира като отделен етнос преселниците за 20-30 години и те стават англичани, италианци, българи, гали (французи) и т.н.
Днес нещата не стоят така и аналогии не бива да се правят. Новите „нашественици” не нападат „милите европейци”, а грабят само социалните им системи. Но не се асимилират. Само се затварят в гета и живеят по законите на своята вяра и племе. Дори завършили висше образование и вече второ-трето поколение, родено и отраснало в Обетована земя (Европа, б.а.) се качва на самолет и се блъска в някой небостъргач или се взривява в Лондонското метро, или в автобуса в Сарафово, или на гарата в Мадрид. Така че хилядите млади мъже (жените с малки деца са 5 % от емигрантите) са си опасност. Един процент от тях да са бъдещи атентатори джихадисти от един милион бежанци това са 10 000 души. Десет хиляди джихадисти – неприятна перспектива нали?
Какво може да направи Европа в рамките на демокрацията, хуманизма, либерализма и т.н.
Първо – да се върне към точното съдържание на понятията и да определи точно какви са тези хора, т.е. да ги определи не като „бежанци”, а като „икономически емигранти”. И да се натирят там откъдето са дошли. А са дошли от Турция, а не директно от Сирия, Ирак, Афганистан, Пакистан и т.н.
Второ – хуманността си Европа трябва да прояви именно към бежанците в Турция. Не е честно Европа, а и най-вече САЩ, които имат своята вина за войните в тази част на света, да оставят Турция сама да се справя с 2-3 милиона бежанци.
Трето – Европа, макар че официално това бе махнато от Лисабонския договор, е държава на християнската цивилизация. Затова църквите (протестантска, католическа и православна) трябва да опитат мисионерска дейност за доброволна и ненасилствена евангелизация на вече живеещите в Европа мюсюлмани – вече от 4 до 10 % от населението на всяка европейска страна. Един Боян Саръев (и още няколко свещеници) можаха за 25 години да покръстят 120 000 български мюсюлмани, та огромната ли армия от протестантски пастори и католически свещеници няма да има успехи. Податки, че това е възможно, ми дават съобщенията в германски вестници, че стотици млади мюсюлмани са се появили в немски протестантски църкви и са изявили желание да се покръстят. Протестантите имат богат опит в това отношение – ще припомня, че преди да станат мюсюлмани-уахабити, циганите в Пазарджик бяха станали в началото на 90-те протестанти, не без „помощта” на американски мисионери. А циганите в Гърмен още са такива и си имат пастор. Той сам си разруши незаконната къща. Католическите отци отдавна не са вършили мисионерска дейност и все още се вълнуват повече от въпроси като грях ли е презервативът, абортът и разводът, но ако не искат един ден да видят „Сан Пиетро” във Ватикана, украсен с минарета от четирите си страни като „Агия София” в Истанбул, да си размърдат малко задниците. Без насилие, разбира се, само „со кротце и со благо” – без никакъв ”кютек”.
Но, разбира се, Четвъртото е най-важно. Смърт на Ислямската държава. Чрез мощна сухопътна операция на САЩ, Русия, Турция, Иран, Великобритания, Франция. То, дето се вика, само САЩ и Русия стигат. Ама Башар Асад бил пречка. Хайде холан. Руснаците са консенсусни хора. Ще го приберат в някоя дача в Подмосковието като Янукович и ще турят някой друг свой човек в Дамаск, приемлив и за САЩ, и дори за Оланд.“
